Направо към съдържанието

Михаило Вукчевич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Михаило Вукчевич
Михаило Вукчевић
сръбски писател
Роден
Дражевина, Черна гора
Починал
27 януари 1945 г. (71 г.)
Вранска баня, Демократична федеративна Югославия
Михаило Вукчевич в Общомедия

Михаило Вукчевич (на сръбски: Михаило Вукчевић) е сръбски учител, деец на Сръбската пропаганда в Македония, писател.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1873 година в Дражевина, Лешанската нахия - една от четирите нахии на Черна гора. Основно училище завършва в Подгорица при италиански монах. Учи три класа в Цетинската гимназия, откъдето е изключен за противодинастична дейност. Завършва Новосадската гимназия в 1893 година. В Белград учи филология и книжовност. В 1900 година защитава докторат в Загребския университет натема „За говора в Киречкьой близо до Солун“ (О говору у Киреч кеју близу Солуна).[1][2] Преподава в Солунската сръбска гимназия от 1 септември 1897 година до 4 декември 1899 година. В това време полага учителски изпит и от 4 декември 1899 година започва да преподава в Цариградската сръбска гимназия. Редактира сръбския вестник в Османската империя „Цариградски гласник“ и календара „Голуб“.[1] От 1925 година е директор на Цетинската гимназия и инспектор на Зетска област.

Вукчевич пише рацзкази от черногорския живот: „Разговори безазлена свијета с црногорских посједака“, Београд 1900; „Чему поп Капа не смије по ноћи ни на праг од куће“, Београд 1901; „Љешанско издајство“, Сремски Карловци 1937; „О Марку Миљанову“, Подгорица 1996.[1]

Умира в 1945 година.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Новаков, Александра Ж. Средње српске школе у Османском царству (1878 – 1912). Докторска дисертација. Нови Сад, Универзитет у Новом Саду. Филозофски факултет. Одсек за историју, 2014. с. 322. (на сръбски)
  2. „Доктор филозофије”, Народне новине, Београд, I, 1900, бр. 38 (29. септембар), 2.