Драгутин Димитриевич
| Драгутин Димитриевич Драгутин Димитријевић | |
| сръбски офицер | |
 Около 1900 г. | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Подпис |  |
| Драгутин Димитриевич в Общомедия | |
Драгутин Димитриевич, наречен Апис (на сръбски: Драгутин Димитријевић Апис или Dragutin Dimitrijević Apis), е сръбски офицер, генералщабен полковник от войската на Кралство Сърбия. Апис организира и ръководи Майския преврат в 1903 година, при който е убит крал Александър Обренович, участва в сръбската въоръжена пропаганда в Македония, организира Сараевския атентат в 1914 година, който дава начало на Първата световна война. След присъда на военен съд е разстрелян на 26 юни 1917 година в Солун за планиране на държавен преврат и убийство на регента Александър Караджорджевич.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Ранни години[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в Белград, Сърбия, в 1876 година. Рано остава сираче без баща и е отгледан от сестра си Йелена и съпруга ѝ Живан Живанович.[1] Завършва белградската гимназия и ниското училище на Военната академия в 1896 година. Постъпва на служба в 7-и пехотен полк в Белград като подпоручик. През септември 1898 година се записва във висшето училище на Военната академия за генералщабни офицери. През август 1899 година е произведен в поручик от пехотата.
Майския преврат[редактиране | редактиране на кода]
Димитриевич е основен организатор на заговора срещу крал Александър Обренович. В нощта на 29 май 1903 година той повежда заговорниците от Офицерския дом в двора, където при търсенето на краля и кралицата е тежко ранен с три куршума в гърдите. Благодарение на силната си природа, Димитриевич преодолява тези рани и неговото въздействие върху офицерите от армията и чиновниците силно нараства. Парламентът го обявява за „спасител на отечеството“ и той започва да преподава тактика във Военната академия. Димитриевич дори опитва да привлече на своя страна Никола Пашич, но въпреки натиска и заплахите това не става.
В 1905 г. полага изпита за Генералния щаб и отпътува да учи в Берлин. След връщането си в Сърбия е разпределен в генералщабното отделение на военното министерство и служи в него от септември 1906 до март 1907 г.
Включва се в сръбската четническа акция и заминава за Македония, но скоро се връща и става помощник началник-щаб на Дринската дивизия (1908).
Черна ръка[редактиране | редактиране на кода]
В 1911 година със свои другари основава тайното сдружение „Обединение или смърт“, познато под името Черна ръка (Црна рука). При мобилизацията през септември 1912 г. заболява тежко от отравяне на кръвта и е върнат в Белград и не успява да участва в Балканските войни. Като ръководител на военното разузнаване успява да изплете широка мрежа от контакти.
Контролира организацията Млада Босна, която извършва атентата срещу австроугарския престолонаследник Франц Фердинанд в 1914 година. Един от оцелелите атентатори, Мухамед Мехмедбашич бяга при него и остава с него до смъртта му.
Първа световна война и Солунския процес[редактиране | редактиране на кода]
В Първата световна война ръководи разузнавателната служба. След това е началник-щаб на Ужичката и Тимошката дивизия. След това е помощник-началник щаб на ІІІ армия.
В 1916 г. е повишен в полковник.[2]
Никола Пашич решава да се отърве от опасните дейци на Черна ръка. През декември 1916 година Димитриевич е арестуван на Солунския фронт и е обвинен в „подривна дейност“ с политически цели. Освен това в обвинението се твърди, че е прикривал Раде Малобабич и Мухамед Мехмедбашич, които са обвинени, че на 29 август 1916 година са искали да извършат атентат срещу престолонаследника регент Александър, когато с автомобил се придвижда от Острово към своя лагер. Процесът се води от военен съд в Солун, който на 23 август го осъжда на смърт. Разстрелян е на 14 юни 1917 г. на Солунското поле заедно с артилерийския майор Любомир Вулович и Раде Малобабич. В 1953 година делото е разгледано отново в Белград и всички присъди са обявени за нищожни, а осъдените реабилитирани.[3]
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- Орден „Петър Мърконич"
- Орден на сръбската корона I, II и III ред
- Орден Караджорджева звезда с мечове I, II и III ред
- Орден „Милош Обилич"
- Орден на белия орел I и II реда.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Живановић, Живан. У Качеру 1914, стр. 216 – 217, в: Колубара, цвелики народни календар за преступну 2004. годину; откъсът е от спомените „Србија у ратовима“, Београд, 1958.
- ↑ Dragutin Dimitrijević // Encyclopaedia Britannica. Посетен на 5 октомври 2013 г.
- ↑ MacKenzie, David. The Exoneration of the „Black Hand“ 1917 – 1953, Boulder, CO, East European Monographs, 1998, p. 290.
