Направо към съдържанието

Александър Спирков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Александър Спирков
български революционер
Роден
1874 г.
Починал
19 юли 1903 г. (29 г.)

Учил вБитолска българска класическа гимназия

Александър (Алекса) Спирков Минков[1] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Александър Спирков е роден през 1874 година в Прилеп.[3] Завършва Битолската българска класическа гимназия.[2] Става е учител в Кавадарци и член на местния околийски комитет на ВМОРО през 1902-1903 година заедно с Милан Попмихайлов, Иван Льомчев, Лазар Мишев и Христо Попантов.[4] През пролетта на 1903 година е изпратен от революционния комитет в Прилеп, където да закупи оръжие за Тиквешкия революционен район. Подгонен от турската власт минава в нелегалност и става четник при Петър Ацев. Загива на 6 юли (19 юли нов стил) 1903 година в голямото сражение на Беловодичката планина, Прилепско заедно с Тале Христов и още 15 четници.[5][2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 15.
  2. а б в Адамовъ, Тодоръ п. Покойници учители-революционери въ Прилепъ, в: Сто години новобългарско училище въ гр. Прилепъ 1843 - 1943. Скопие, „Българско дѣло“, 1943. с. 147.
  3. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 434.
  4. Антовъ, Христо п. Кратки биографически бѣлѣжки въ паметь на заслужилитѣ дѣйци изъ Тиквешко. София, Издание на Тиквешкото Благотв. Братство - София, Кооперативна печатница „Франклинъ“, 1925. с. 7.
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 153.