Направо към съдържанието

Христо Попантов

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Христо Попантов
български революционер
Роден
Починал
31 януари 1964 г. (84 г.)
Учил вЛозански университет

Христо Попантов Попангелов (изписване до 1945 година: Христо Попъ Антовъ) е български революционер, тиквешки ръководител на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Христо Попантов е роден в семейството на ваташкия свещеник Андон Попкамчев през 1879 година. Брат е на Йованче и Тодор Попантов. Учи в основното училище в родното си село, след това – в Българското четирикласно училище в Скопие и в българското педагогическо училище, което завършва в 1899 година. Като ученик той става член на БМОРК.

От 1899 година Попантов е назначен за учител в Кавадарци и се включва в дейността на революционната организация. В 1901 година е избран за член на ръководството на околийския комитет на организацията в Кавадарци, по-късно, след като на 21 април 1903 година Лазар Мишев се включва в четата на Петър Юруков, е и негов председател.[1] През октомври 1904 година, след провал в организационната мрежа Попантов е принуден да избяга в България. Задочно е осъден на седем години затвор.

През 1904 – 1907 година Попантов учи в университета в Лозана, Швейцария, където завършва право. В 1907 – 1908 година той е учител в мъжката гимназия в Пазарджик. След Младотурската революция в 1908 г. се завръща в Кавадарци, където заедно с Добри Даскалов, турски офицер и двама местни мюсюлмани съставят временна комисия, натоварена с управлението на града. Става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Кавадарци.[2]

През 1908 – 1910 година Попантов специализира турско право в Солун и Цариград. В 1910 – 1911 година е съдия в Шкодра, а в 1911 – 1913 е член на окръжния съд в Кютахия, Мала Азия. През февруари 1913 година е принуден да избяга от Османската империя и до 1919 година живее в Западна Тракия, където е адвокат (в Гюмюрджина и Ксанти, общински съветник, член на Окръжната постоянна комисия в Ксанти. През ноември 1918 година Христо Попантов се жени за Мария Попалексиева, дъщеря на Царевна Миладинова. Негов кум е генерал Александър Протогеров.

В 1920 – 1925 година Попантов е адвокат в София и Пашмакли, а през 1925 – 1926 година е директор на тютюневата фабрика „Македонка“. През 1927 – 1930 година работи, като инспектор в Главната дирекция по настаняване на бежанците в София и в Петрич. По-късно отново е адвокат.

Участва като делегат от Тиквешкото благотворително братство в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[3] В 1926 година е избран в Националния комитет на македонските братства.[4]

След Първата световна война Христо Попантов се отдава и на журналистическа дейност, свързана предимно с миналото на родния му край. Пише спомени и събира материали за революционните борби в Тиквешията. Той е един от авторите на брошурата „Кратки биографически бележки в памет на заслужилите дейци из Тиквешко“ (1925). В 1933 година е избран в ръководството на Тиквешкото благотворително братство. В 1941 година е председател на Тиквешкото благотворително братство.[5]

Христо Попантов умира на 31 януари 1964 година в София.[6]

През 2006 година Държавният архив на Република Македония издава част от спомените на Христо Попантов, в които освен информацията за собственото му минало са включени данни за освободителното движение в Македония, за миналото, обичаите и всекидневния живот в Тиквеш, описани като част от българската история и културно наследство.[7][8]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
Даскал Камче
(1790 - 1848)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ангел Попкамчев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Андон Попангелов
(1843 - 1902)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Поликсена Попантова
 
Тодор Попантов
(1876 - 1954)
 
Йованче Попантов
(1882 - 1906)
 
Христо Попантов
(1879 - 1964)
 
Марика Николова
(1888 - 1968)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Веселин Антов
(1919 - ?)
 
Иван Антов
(1923 - 1985)
 
Никола Антов
(1925 - 1986)
 
 
 

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Камчевски, Петре. Револуционерното движење во Тиквешијата до Балканските војни, Кавадарци 1995, с. 137.
  2. ↑ Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
  3. ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
  4. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 469.
  5. ↑ ЦДА, ф.1960к, оп.1, а.е.32, л.2
  6. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 368-369.
  7. ↑ Поп Антов, Христо. Спомени, Скопје 2006
  8. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 132.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Христо_Попантов&oldid=11830973“.