Направо към съдържанието

Янис Кунелис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Янис Кунелис
Jannis Kounellis
италиански художник
Роден
Починал
ПогребанРим, Италия
Националност Гърция
 Италия
Учил вАтинска школа за изящни изкуства
Римска академия за изящни изкуства[1]
Кариера в изкуството
ЖанрИнсталационно изкуство
АкадемияАкадемия за изящни изкуства в Рим
НаправлениеArte Povera
Награди„Оскар Кокошка“ (1994)
Семейство
Уебсайт
Янис Кунелис в Общомедия

Янис Кунелис (на гръцки: Γιάννης Κουνέλλης; на италиански: Jannis Kounellis) е италиански художник от гръцки произход и германски преподавател.

Той е сред създателите и основните представители на художественото течение Arte Povera.[2]

== Биография ==Accademia di belle arti di Roma Роден е в Пирея, Гърция на 23 март 1936 г. Детството му преминава в родината му, окупирана от Фашистка Италия. Двадесетгодишен напуска родината си и се установява в Рим през 1956 г. Завършва Академията за изящни изкуства (Accademia di belle arti di Roma) в Рим.

Първата самостоятелна изложба на Кунелис е организирана, докато още е студент. Озаглавена „L’alfabeto di Kounellis“, тя е разположена в Galleria la Tartaruga в Рим през 1960 г. След нея Кунелис се радва на интерес от галериите и музеите по цял свят. Световно признание получава през втората половина на 1960-те като един от създателите и основните представители на движението Arte Povera, чиито представители се противопоставят на традиционните естетически ценности и използват за творбите си всекидневни материали.

Работи също като илюстратор на книги, театрален сценограф, драматург. Преподава в Художествената академия в Дюселдорф от 1993 до 2001 г.

Умира в болницата „Вила Мафалда“ в Рим на 16 февруари 2017 г.[3].

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

„Без заглавие“, 1979 г. (Рисунка на градски пейзаж от 19 век с препарирани птици (чавка и сива врана) и пет самостоятелни рисунки)

През 1967 г. инсталира около живописните си платна в галерията живи птици в клетки.

През 1969 г. излага 12 живи коне в Galleria l'Attico, като ги разполага така, сякаш са автомобили на изложение. През 1971 г. Акиле Бонито Олива го кани да участва в Парижкото биенале. Взима участие в „Документа 5“ с „Индивидуалните митологии: процеси“ през 1972 г. и в „Документа 7“ в Касел през 1982 г.

В средата на 1970-те години създава инсталации, които се състоят от парчета от статуи, натрупани в рамките на врати или на маси и стелажи. В една от тях през 1980 г. каменните и гипсови скулптури са разпознаваеми като богове, богини и воини, но така нахвърляни и в безредица те са образ на разрушения културен порядък.[4]

Сред представителните му самостоятелни изложби в големи галерии и музеи са изложбите в Музея за цикладско изкуство в Атина (2012), Тейт Модърн в Лондон (2009), Neue Nationalgalerie в Берлин (2007), Albertina във Виена (2005), Museo Nacional Centro de Arte Reina Sofia в Мадрид (1996), Castello di Rivoli в Торино (1988), Whitechapel Art Gallery в Лондон (1982) и Stedelijk Van Abbemuseum в Айндховен (1981).[5]

Венецианско биенале[редактиране | редактиране на кода]

За първи път е поканен като участник във Венецианското биенале през 1972 г., след което се превръща в редовен гост на това престижно международно изложение.[5]

Изданието The Art Newspaper интервюира Кунелис през април 2010 г., скоро след като е обявено, че той ще вземе участие в първия павилион на Ватикана на Венецианско биенале, през следващата 2011 г. Когато го питат какво мисли за призива на Папа Бенедикт XVI към художниците да се впуснат в „търсенето на красотата“, Кунелис заявява: „Гърците обичат да казват, че красотата е като времето, променя се постоянно: човек може да бъде красив сутрин и не толкова красив следобед. Не съществува „форма“ на красотата. Формотворчеството или яснотата, от друга страна, са част от семейството на красотата. Обичането също е част от това семейство. Ако Църквата казва нещо подобно, ако тя говори за красотата в този смисъл, аз съм на страната на Църквата. Но ако под красота тя разбира нещо друго, аз съм против.“[5]

Произведения в Каталония[редактиране | редактиране на кода]

„Градски конфигурации“, Барселона (инсталация от 1992 г., снимка от 2013 г.)

За първи път Кунелис създава произведения за Барселона в галерия „Joan Prats“ през 1989 г.[6] и инсталация в галерия „Carles Taché“ през 2008 г.

Във връзка с XXV летни олимпийски игри през 1992 г. осъществява инсталацията „Balança romana“ в Барселона през 1992 г. като част от т.нар. „градски конфигурации“.[7][8] Инсталацията е изработена от греди, които свързват каскада от висящи стоманени везни, на всяка от които има 2 чувала, пълни с кафе на зърна: алегория за стария пристанищен док.[7][9][10] Инсталацията остава 5 години с първоначалното си местоположение, но през 2007 г., след изграждането на нова сграда, е преместена на нов адрес между улиците „Мигел Боерa“, „Конрериa“ и „Андрея Дориa“, в близост до Градския център Барселонета.[10][11]

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Носител е на австрийската държавна награда в чест на Оскар Кокошка (1994).

За него[редактиране | редактиране на кода]

  • Mary Jane Jacob, Jannis Kounellis. Chicago, Museum of Contemporary Art, 1986. ISBN 978-0-933856-23-3
  • Jean Frémon, Poids et mesures, Galerie Lelong, Paris, 1989
  • Meneguzzo M. éd. Kounellis, Skira, Milan, 1997
  • Jean Frémon, Le Corps du délit, galerie Lelong, Paris, 1998
  • Kounellis, Charta, Milan, 2002
  • Enrique Juncosa, Jean Frémon et Yannis Kounellis, Kounellis, galerie Lelong, Paris, 2002
  • Dieter Roelstraete and Jan Hoet, Jannis Kounellis. Milan, Charta, 2002. ISBN 978-88-8158-386-7
  • Moure G. éd. Yannis Kounellis, Electa Mondadori, Milan, 2003
  • Stephen Bann, Jannis Kounellis. Berlin, Reaktion Books, 2004. ISBN 978-1-86189-152-5
  • Ines Goldbach, Wege aus der Arte Povera. Jannis Kounellis im Kontext internationaler Kunstentwicklung. Berlin, Gebrüder Mann Verlag, 2010. ISBN 978-3-7861-2620-1
  • Marc Schep, Kounellis. Stations on an Odyssey 1969-2010, Munich, Prestel, 2010 ISBN 978-3-7913-6278-6
  • „Jannis Kounellis. La cultura è il sangue. Dialogo con Alfredo Pirri“. alfabeta2, n.1, luglio 2010, pag.23
  • Achille Bonito Oliva, „Kounellis, la libertà liberata“, alfabeta2, n.1, luglio 2010, pag.26
  • Bruno Corà, Annamaria Maggi, Ruggero Martines, Jannis Kounellis. Milan, Silvana, 2011. ISBN 978-88-366-1801-9
  • „Jannis Kounellis“, MozArt – quadrimestrale a cura di Bruno Corà, Perugia, 3Arte – Ali&no editrice, n.1, giugno 2012, pag. 15 ISBN 978-88-6254-092-6
  • Annegret Laabs, Jannis Kounellis. Berlin, Jovis, 2012. ISBN 978-3-86859-206-1
  • Mario Codognato, Mirta D'argenzio, Jannis Kounellis: Echoes in the Darkness. London, Trolley Books, 2012. ISBN 978-0-9542079-4-6

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ dp.iset.gr // Посетен на 15 ноември 2020 г.
  2. ↑ Bucci, Stefano. Morto Jannis Kounellis, maestro dell’arte povera // Corriere della Sera. Посетен на 17 февруари 2017. (на италиански)
  3. ↑ De Santis, Rafaella. Addio a Kounellis, il maestro dell'arte povera // La Repubblica / Arte e Cultura. Посетен на 17 февруари 2017. (на италиански)
  4. ↑ Happy 80th Birthday, Jannis Kounellis! // Hirshorn. Посетен на 17 февруари 2017. (на английски)
  5. ↑ а б в Stoilas, Helen. Arte Povera artist Jannis Kounellis has died, aged 80 // The Art Newspaper. Посетен на 18 февруари 2017. (на английски)
  6. ↑ ((es)) Victòria Combalia, „Kounellis: 'El arte no se rige por ningún mercado'. El artista expone desde el jueves en el nuevo Espai Poblenou de Barcelona“, El País, 16 d'octubre del 1989.
  7. ↑ а б ((es)) Jaume Capó i Aleix Catasús / Estudi Polígrafa, Guia d'escultures de Barcelona, Edicions Polígrafa, 2003.
  8. ↑ ((es)) „L'art s'acosta a la gent“.
  9. ↑ ((es)) Carme Bazán, „Petits paisatges urbans de la Barceloneta“, Seduïdes per Barcelona (2), 20 d'octubre del 2012.
  10. ↑ а б ((es)) „Balança Romana“, Workshop escultura i arquitectura a Barcelona.
  11. ↑ ((en)) „War and (Art) Piece“, bcn free art: a free look at art in barcelona, 15 януари 2011.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Интервюта
За него
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Изкуство“         Портал „Изкуство“          Портал „Гърция“         Портал „Гърция“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Янис_Кунелис&oldid=11998906“.