Цветан Пешев (писател)

Цветан Йорданов Пешев
	Цветан Йорданов Пешев
Роден	21 септември 1941 г. Бреница, Царство България
Починал	6 април 2022 г. (80 г.)
Професия	редактор, писател
Националност	България
Жанр	детска литература, хумористична проза, новели и повести за възрастни
Награди	„Чудомир“ (1999)
Деца	син и дъщеря

Цветан Пешев е български писател и журналист. Пише в областта на детския разказ и детската приказка, автор е на новели и повести за възрастни, както и на хумористична проза.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 21 септември 1941 г. в село Бреница. Родителите му – Вълкана и Йордан Пешеви, са учители в село Глава, после в Крушовица, Оряховско, а от 1949 г. се установяват в град Кнежа, където той завършва началното, основното и средното си образование.^[1]

Единадесетгодишен изпраща първата си дописка до в. „Септемврийче“. На шестнадесет години вече е един от най-изявените дописници на околийския вестник „За богат урожай“. По това време публикува и първия си разказ „Как станах поет“ – в списание „Първи стъпки“, издание на литературно-творческия кръжок „Христо Ботев“. От есента на 1959 г., като войник в Стара Загора сътрудничи активно на военния печат и радио-уредбата на поделението.

Завършва Журналистика в Софийския държавен университет. По време на следването си активно сътрудничи на Радио София, вестниците „Септемврийче“ и „Студентска трибуна“, сп. „Дружинка“, „Пламъче“ и други.

През 1966 година публикува първата си книга – сборник с разкази за деца „Всеки си има песен“, под редакцията на Емилиян Станев.

През 1967 година започва работа като редактор в списание „Смяна“, а по-късно работи и в Агенция „София Прес“, БНР, издателство „Отечество“, издателска къща „Иван Вазов“ и в Дома на детската книга. Някои от творбите му са екранизирани – „Трите златни лъвчета“, „Саби и мечове“.

Член е на Съюза на българските журналисти, Съюза на българските писатели и филмовото сдружение „Филмаутор“. Има публикации във вестник „Стършел“. Носител на наградата „Чудомир“, 1999 година.

Негови творби са превеждани на полски и украински език.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

„Всеки си има песен“ (разкази), 1966.
„Стъклени скривалища“ (разкази), 1969.
„Няколко дена разходка из българските места“ (съвместно с Кольо Николов и Станислав Стратиев), 1969.
„Хвърчилото“ – документална проза, 1979.
„Трите златни лъвчета“ – приказки, 1980.
„Премеждия“ – новели, 1984.
„Далечната страна Окшотия“ – приказни повести, 1987.
„Конят на оградата“ – приказка, 1990.
„Коза ли е, риба ли е“ – хумористична проза, 2006.