Направо към съдържанието

Христо Занков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Христо Занков
български политик

Роден
Починал
28 юли 1926 г. (73 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Политика
Депутат
IV ОНС   III ВНС   X ОНС   XVI ОНС   XVII ОНС   
Христо Занков в Общомедия

Христо Георгиев Занков е български политик и общественик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Христо Занков е роден в град Самоков на 20 април 1853 година. Учи в местното самоковско училище до четвърти клас. Участва най-активно в борбите за българска църковна независимост. Среща се с Васил Левски и след това участва в подготовката на Априлското въстание от 1876 година в самоковския край.

Христо Занков (в средата) с бойни другари, около 1876 г.
Парижкият кмет Русел се подписва в златната книга на столицата. На снимката: софийският кмет Харалампи Карастоянов, Христо Занков, Ради Радев, Христо Попов, Иван Димитриев Гешов и други, около 1911 г.
Гюешево, 25 юни 1913 г. Пред плененото турско знаме. На снимката: Христо Занков (седнал в средата), Ради Радев, Харалампи Автов и др.

През 1879 година се премества в София и основава първата и най-известна тогава бояджийска фирма за боядисване на прежди.

Избиран от самоковска околия за народен представител в Третото велико народно събрание и в IV и X ОНС. От софийска градска околия е избран в XVI и XVII ОНС. През Сръбско-българската война през 1885 година е награден с орден за особени заслуги.

Избиран е 3 пъти за окръжен съветник и 3 пъти за общински съветник в София. Той е най-възрастният общински съветник. Заема много почетни и обществени длъжности. Става член на търговската камара; църковен настоятел; председател на околийското бюро; председател на химическо-текстилно бояджийско „занково“ сдружение.[1]

През 1904 – 1914 година е председател на Софийското либерално бюро. Виден член на Либералната партия под водачеството на д-р Васил Радославов. Умира в София на 28 юли 1926 г.[2][3][4][5][6]

Има 10 деца /две от които почиват/. Двама от неговите синове са революционерът Георги Занков и скулпторът Александър Занков.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. в. Занаятчийска дума, бр.784, 31.07.1926 г., стр.2.
  2. Софийски общински вестник, бр. 4, 21.06.1915 г., стр.1 – 2.
  3. в. Независимост, София, бр. 1561, 28.07.1926 г., стр.1.
  4. в. Независимост, София, бр. 1563, 30.07.1926 г., стр.2.
  5. в. Знаме, София, бр.165, 29.07.1926 г., стр.2.
  6. в. Мир, София, бр.7822, 28.07.1926 г., стр.1.