Направо към съдържанието

Хиподил

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хиподил
ОтСофия, България
Стилпънк, ска, хардрок, метъл
Активностот 1988 г.
Музикален издателRiva Sound
Уебсайтwww.hypodil.com
ЧленовеСветослав Витков
Петър Тодоров
Венци Басистчето
Лъчезар Маринов
Венци Мицов

„Хиподил“ е българска рок група, създадена през 1988 година от съученици в Софийската математическа гимназия.

Основният музикален стил е пънк, но често в песните им се срещат ска, хардрок, метъл и, макар и много рядко, фолк елементи. Всичко това, особено в първите два албума, е подплатено с известна доза джаз. Текстовете на Хиподил често са агресивни, вулгарни (поради което са определяни като „скандални“ и „бунтари“) и сатирични, но подплатени с добро чувство за хумор. Въпреки това се срещат и много дълбоки и смислени текстове, с явна социална насоченост. Главната цел на групата все пак е забавление (най-честите теми са алкохол, жени, секс и брутални пародии и подигравки с различни известни личности в България).

Всички текстове са творение на вокалиста Светослав Витков. Групата допълват Петър Тодоров – Пешо (китари), Венци Мицов (клавирист), Венци „Басистчето“ (бас) и Лъчезар Маринов – Лъчо (барабани). Нерядко участие взимат и гост-музиканти, акомпанирайки главно с духови инструменти.

История[редактиране | редактиране на кода]

Четиримата ентусиазирани съученици от Софийската математическа гимназия – Никола Кавалджиев, Мирослав Теллалов-(Мико), Николай Савов и Петър Тодоров сформират през 1988 г. пънк група, която от самото начало изпълнява собствени песни на български език. Новосформираната група поставя началото на публичните си изяви с изпълнението на песента „Зидаромазачи“ в Летния театър в София, с което си навлича много проблеми от страна на властващата тогава партия, тъй като текстът на парчето пародира комунистическия ред.

След няколко промени в състава, Хиподил – вече с вокалиста Светльо Витков – записват през 1992 година първите си парчета „Бира с водка“, „Бира“, „Чифт очи“, „Химна“, „Жената“ и „Клиторен оргазъм“. Следващата година издават първия си албум „Алкохолен делириум“. Веднага следва национално турне, разходите по което са поети изцяло от групата. Турнето е доста успешно, но на концерт във Варна се стига до масови безредици и разправа с публиката от страна на местната полиция. Част от хората, както и всички от Хиподил са арестувани, а музикантите са обвинени в подстрекаване на публиката. Така още в началото на кариерата си Хиподил се сдобива със скандалджийския си ореол.

Следва нов албум през 1994 г., включващ песен, продиктувана от случилото се във Варна („Хиподили“). Звукът е втвърден по настояване на Светльо (повлиян от влечението си към метъл музиката и една от любимите си групи – Slayer), което става причина за кавга в групата, почти довела до отстраняването на Витков.

В третия си албум групата изпробва интегрирането на различни стилове в своята музика, като най-забележимо е присъствието на ска мотиви. Забелязва се и по-осезаемото присъствие на сериозни и комплексни текстове в сравнение с предните два албума, но като цяло тематиката е съсредоточена в типичната за Хиподил алкохоло-сексуална пародийно-купонджийска насока.

Вниманието на слушателя приковава и финалното парче „Нова грацка песен“, което представлява уникална смесица между танго ритъм, тежки китари и открита агресия.

Четвъртият албум на Хиподил, „Надървени въглища“ е може би най-скандалният в историята на българския шоу бизнес. Издаването му на CD е забранено от Министерството на културата на България, а групата е осъдена за разпространяване на порнография заради неприличните текстове. Въпреки всичко в този албум се намира първият и може би най-голям комерсиален хит на Хиподил „Бате Гойко“, който в продължение на година не слиза от ефир.

В края на 1999 година Светослав Витков напуска временно групата и заминава да работи в Америка като гастарбайтер (въпреки че в телевизионно интервю той отрича да е ходил в САЩ[1]). Въпреки неговото отсъствие останалите членове решават да започнат записи на нов материал, като за вокалните партии канят някои вокалисти на други рок групи като Кольо Гилъна и Пешо от Контрол. През 2000 година на пазара излиза резултатът от този експеримент – албумът „Хора от народа“. Звученето е малко по-различно от това в предните албуми на Хиподил, като преобладават песни с по-мек звук и много заигравки със стила ска, но отново в типичната за групата текстова насоченост, този път без никакви нецензурни думи. Прави впечатление необичайно честото използване на клавирни инструменти в много от песните. Светльо все пак взима участие в албума чрез парчетата „Партизани“ и „Друго няма“, записани преди неговото заминаване.

През 2003 година голям успех има и песента „Скакауец“, остра критика на телевизията.[2] Светослав Витков издава съвместно с групата The Legends през 2007 нов албум с името „Булгарно“.

Любопитни факти[редактиране | редактиране на кода]

  • Името „Хиподил“ произлиза от кръстоска между хипопотам и крокодил (които според думите на Светльо Витков „са два мъжки екземпляра, които са се заклещили“).
  • Хиподил е първата българска група, взела участие в дебютното издание на ежегодния балкански рок фестивал „Таксират“ през 1999 година в Северна Македония, заедно със състави от Босна и Херцеговина, Сърбия, Албания, Хърватско и представители на домакините.
  • Вокалистът на групата Светослав Витков има издадени две авторски книги. Първата съдържа текстовете на песните, изпълнени от Хиподил, както и много неиздавани и незаписвани негови стихове, мисли и откровения. Втората съдържа историята на Хиподил, както и интересни случки, съпътстващи изявите на групата.
  • Витков взима участие в съвместна песен с басиста на група Ревю Васил Гюров, наречена „Let me да те love you“, която се появява в националния ефир в началото на 2006. През 2007 страничният му проект Светльо & The Legends издава албума Булгарно, включващ тази песен.

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. vbox7
  2. Митко Новков. Скакауец или Критика на телевизията // Култура. 18 юли 2003. Посетен на 30 юни 2020.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]