Ханс Йордан
| Ханс Йордан | |
| германски генерал | |
 | |
| Звание | Генерал от пехотата |
|---|---|
| Години на служба | 1914–1960 г. |
| Служи на | .svg){kind=small} Германска империя .svg){kind=small} Ваймарска република .svg){kind=small} Нацистка Германия |
| Род войски |  Вермахт |
| Командвания | 49-и пехотен полк 7-а пехотан дивизия 6-и армейски корпус 9-а армия |
| Битки/войни | Първа световна война, Втора световна война |
| Награди | Рицарски кръст с дъбови листа и мечове |
| Дата и място на раждане | 27 декември 1892 г.
Шойерн |
| Дата и място на смърт | |
| Ханс Йордан в Общомедия | |
Ханс Йордан, (на немски: Hans Jordan) (1892 – 1975) е немски генерал по време на Втората световна война. Както и много други офицери той също е носител на Рицарски кръст с дъбови листа и мечове за успешното му командвуване
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- Значка за раняване – Черна
- Германски кръст – Златен
- Рицарски кръст с дъбови листа, мечове и диаманти
- Носител на Рицарски кръст (5 юни 1940 г.) като Полковник и командир на 49-и пехотен полк[1]
- Носител на дъбови листа №59 (16 януари 1942 г.) като Полковник и командир на 49-и пехотен полк[1]
- Носител на мечове №64 (20 април 1944 г.) като Генерал от пехотата и командир на 6-и армейски корпус[1]
- Споменат 2 пъти в ежедневния доклад на Вермахтберихт
Генерал от пехотата Ханс Йордан[редактиране | редактиране на кода]
Командни части[редактиране | редактиране на кода]
| Период | Бойна част |
|---|---|
| 1938 – 1939 | Старши инструктор на военното училище „Винер Нойщат“ |
| 1939 – 1941 | Командващ-офицер 49-и полк |
| 1941 – 1942 | Генерал-офицер командващ 7-а танкова дивизия |
| 1942 – 1944 | Генерал-офицер командващ VI. Армейски корпус |
| 1944 | Генерал-офицер командващ 9-а армия, Източен фронт |
| 1945 | Генерал-офицер командващ армия „Немски Тирол“ |
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Цитати
- Библиография
- Berger, Florian (1999). Mit Eichenlaub und Schwertern. Die höchstdekorierten Soldaten des Zweiten Weltkrieges. Selbstverlag Florian Berger. ISBN 3-9501307-0-5.
- Fellgiebel, Walther-Peer (2000). Die Träger des Ritterkreuzes des Eisernen Kreuzes 1939-1945. Friedburg, Germany: Podzun-Pallas. ISBN 3-7909-0284-5.
- Schaulen, Fritjof (2004). Eichenlaubträger 1940 – 1945 Zeitgeschichte in Farbe II Ihlefeld – Primozic (in German). Selent, Germany: Pour le Mérite. ISBN 3-932381-21-1.
- Scherzer, Veit (2007). Ritterkreuzträger 1939–1945 Die Inhaber des Ritterkreuzes des Eisernen Kreuzes 1939 von Heer, Luftwaffe, Kriegsmarine, Waffen-SS, Volkssturm sowie mit Deutschland verbündeter Streitkräfte nach den Unterlagen des Bundesarchives (in German). Jena, Germany: Scherzers Miltaer-Verlag. ISBN 978-3-938845-17-2.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Hans Jordan в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
| Генерал-лейтенант Екард Фрайхер фон Габленц |
→ | Главнокомандващ на 7-а пехотна дивизия (13 декември 1941 – 20 май 1944) |
→ | Генерал-лейтенант Фриц-Георг фон Рапард |
| Генерал от пехотата Бруно Билер |
→ | Главнокомандващ на VI. Армейски корпус (1 ноември 1942 – 1 ноември 1942) |
→ | Генерал от пехотата Георг Феифер |
| Генерал Йозеф Харп |
→ | Главнокомандващ на 9-а армия (20 май 1944 – 26 юни 1944) |
→ | Генерал Николаус фон Форман |