Фикри Дине
| Фикри Дине Fiqiri Dine | |
| албански политик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 26 ноември 1960 г.
|
| Религия | ислям |
| Политика | |
| Партия | Бали Комбътар |
| Семейство | |
| Баща | Дине Макелара |
| Подпис | .svg){kind=small} |
| Фикри Дине в Общомедия | |
Фикри бей Дине (на албански: Fiqri Bey Dine) е албански революционер, полковник, деец на Бали Комбътар и политик, министър-председател на Албания.[1][2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
В служба на Република Албания[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в 1897 година като най-голям син в семейството на Дине Макелара в дебърското българо-торбешко село Макелари, Османската империя. Завършва гимназия в 1914 година в Дебър, който вече е в Сърбия. Дине Макелара, който е свързан с австрийските военни среди, успява да го запише във военно училище във Велс, Австрия. След завършването на военното училище, в 1919 година се връща в Албания като кланов лидер, служи като лейтенант (нънтогер) в Шкодра. След форминрането на националното правителство на Сюлейман Делвина от Конгреса в Люшня, Дине става първи лейтенант в жандармерията на Албанската национална армия. Албанската жандармерия, подпомагана от английски и холандси офицери, напредва бързо в периода 1919 – 1924 година и Дине бързо се издига в йерархията. Още в 1920 година е назначен за комендант на Шкодра и има голям принос в отблъскването на югославските опити за завземане на територия в района. С 300 жандармеристи участва в ликвидирането на подкрепяната от Югославия така наречена Република Мирдита през втората половина на 1921 година. За отмъщение югославските власти опожаряват дома му и жените и децата от клана Дине са депортирани в Битоля. С усилията на външния министър Ахмед Зогу интернираните дебрани са разменени за заловени сръбски и белогвардейски войници в Ниш и Битоля.[2]
В служба на Кралство Албания[редактиране | редактиране на кода]
По време на Юнската революция в 1924 година Дине е на страната на Ахмед Зогу и през декември 1924 година овладява Тирана с 600 дебрани. През следващите години Дине е в кръга на най-доверените офицери на обявилия се в 1928 година за крал Зогу.[2] Страната е разделена на четири военни зони – Мухарем Байрактари командва северната в Крума, Пренк Превизи централната в Тирана, Хюсни Дема южната във Вльора и Фикри Дине северозападната в Шкодра.[2] В 1928 година получава командването на тиранския батальон. По-късно е полкови командир в Берат. В 1936 година става военен инспектор в кралския двор, а в 1938 година – командир на жандармерията.[1] Дине полага усилия за модернизиране на албанската армия и като военни планове и като въоръжение. Същевременно се грижи за настаняването на албанците бежанци от съседните страни и е на крайни националистически позиции. В реч от 28 ноември 1938 година пред офицерите от дебърския гарнизон Дине заявява: „Никога не сме приели разделената държава“.[2]
В годините на Втората световна война[редактиране | редактиране на кода]
Лидер на Бали Комбътар[редактиране | редактиране на кода]
След италианската инвазия в страната през април 1939 година, на Дине са предлагани високи постове, но той отказва и създава център на националистическа съпротива в родния си Дебър, където командваните от него националистически чети се сражават с италианските окупатори. В 1942 – 1943 година се обявява открито и срещу югославското комунистическо съпротивително движение. Поддържа активни връзки с Бали Комбътар и се стреми чрез прозападна политика да осъществи Велика Албания.[2] Дине е министър на вътрешните работи в правителството на Екрем Либохова от 18 януари до 11 февруари 1943 година, но италианските власти му нямат доверие, поради националистическите му възгледи.[1] Италиански части изгарят четириетажното му имение в Дебър.[3] През юли 1943 година, по заповед на Митхат Фрашъри, Фикири Дине събира в дебърското село Хомеш всички водачи на Севера, заедно с Али Кълцира, Хасан Дости и Исуф Лузай, които решават да се обединят всички националистически формирования в района под единното командване на Фикри Дине. Същевременно италиански части настъпват към Макелари, овладяват го и разрушават къщата на Дине. Дине със 700 бойци настъпва към селото и след двудневно сражение го освобождава, а италианците се оттеглят в Дебър. Дине води още няколко успешни сражения с частите на генерал Диас.[2]
След капитулацията на Италия през септември 1943 година, английската мисия, начело с Питър Камп първоначално се ориентира към националистите на Дине и се опитва да ги обърне срещу германците. Дине се съгласява срещу доставка на боеприпаси, храни и дрехи. Камп пише в спомените си, че Дине вижда като основен проблем не германците, а евентуално установяване на комунистически режим в страната.[2] В края на 1943 година Дине подпомага германските окупационни части в офанзивата му срещу партизаните, но предупреждава и отсрещната страна.[3]
Министър-председател[редактиране | редактиране на кода]
Дине е министър-председател и вътрешен министър в марионетното правителство под влиянието на Нацистка Германия.[4] Мандатът му трае от 17 юли до 29 август 1944 година.[3][5] Правителството е умерено зогистко.[3] Дине се опитва да прекрати разцеплението на албанците на два лагера и влиза в конкретни преговори за съдбата на албанските територии в Косово и Западна Македония, като нарежда на националистическите части да се бият по границите на така наречените албански етнически територии с българските част и с Титовите комунистически партизани. Създава антикомунистически пакт с албанските вождове Исмаил Големи на юг, Абаз Купи в Централна Албания и Гьон Маркагьони и Пренк Превизи в Горна Албания.[2]
Заради Гражданската война между националисти и комунисти, голямото съветско настъпление през август и оттеглянето на националистите от етническите граници,[2] Дине подава оставка след пет седмици на 28 август.[3][2] На 29 август 1944 е заменен на поста от Ибрахим Бичакчиу, след като немските представители в Албания Йозеф Фицхум и Мартин Шлийп откриват връзките на Дине със Съюзниците.[6]
Дине се оттегля в Дебър, където продължава въоръжената съпротива срещу комунистите и югославяните. Сътрудничи си с антикомунистическата Албанска национална демократична организация в Косово.[2]
След като комунистите вземат властта в Албания, в 1946 година Фикри Дине заедно с блат си Дилавер напуска Албания в средата на октомври и с лодка пристига в Бриндизи.[3][2]
Умира в Брюксел на 28 ноември 1960 година.[3][2]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Elsie, Robert. A Biographical Dictionary of Albanian History. London, New York, I. B. Tauris, 2013. ISBN 978-1780764313. p. 111. (на английски)
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о Shehu, Eugen. Fiqiri Dine, Kryeministri i 30-të i Shqipërisë // Radi And Radi, 2 Dhjetori 2016. Посетен на 23 декември 2019 г.
- ↑ а б в г д е ж Elsie, Robert. A Biographical Dictionary of Albanian History. London, New York, I. B. Tauris, 2013. ISBN 978-1780764313. p. 112. (на английски)
- ↑ Pearson, Owen. Albania in Occupation and War: From Fascism to Communism 1940 – 1945. New York, The Center for Albanian Studies, 2005. ISBN 1-84511-014-5. с. 5, 297, 299, 317, 367, 358, 367, 372, 378, 381, 382, 389, 400, 464, 550. Посетен на 23 декември 2014.
- ↑ Hibbert, Reginald. Albania's national liberation struggle: the bitter victory. Pinter Publishers, 1991. с. 95. Посетен на 23 декември 2014.
- ↑ Fischer, Bernd Jürgen. Albania at war, 1939 – 1945. Purdue University Press, 1999. Посетен на 23 декември 2014.
| Реджеп Митровица | → | министър-председател на Албания (18 юли 1944 – 29 август 1944) |
→ | Ибрахим Бичакчиу |
