Фалшифициране на историята

Фалшифициране или пренаписване на исто́рията е съзнателно изкривяване на историческите събития.

Авторите на исторически фалшификати могат изобщо да не се позоват на каквито и да е източници, или да се позоват на несъществуващи такива, или да изкривят тяхната информация до пълна неузнаваемост. В такива случаи може да се говори не просто до фалшифициране на историята, но и за създаване на неверни представи и фалшиви исторически митове.

На практика национализмът, расизмът, тоталитаризмът, религиозният фундаментализъм и/или военновременната пропаганда и фалшифицирането на историята са неразривно свързани, като така се създават исторически митове, които най-често се отнасят до следното: изключителната древност на определен етнос, неговите цялостна автохтонност и чистота на кръвта, неговото великото имперско минало, да подхранват определени териториални претенции, да премълчават известни чужди влияния, които са изиграли съществена роля върху неговото развитие и др.

Примери

Примери за фалшифициране на историята са:

• тълкуванията на Македонският въпрос в историографиите на Гърция, Кралство Югославия, Титова Югославия и Северна Македония – като в този случай става въпрос за създаване на паралелна история на основа откъсването от и противопоставянето на българското етническо пространство, към което славянските жители на областта са принадлежали с хилядолетия, преди да бъдат откъснати от него с терор и пропаганда, а в по-малка степен – и тълкуванията на съвременна Сърбия, представящи "македонската нация" като създадена с цел "десърбизация" на областта.;
• Сходните с македонистките гръцка и сръбска тези за съществуването на "помашка", оформена от Българомохамеданите в Родопите и "шопска" нации от българите в Западните Български земи съответно.
• средновековната историография на Румъния, отричаща значителните български следи в Румънските история, генофонд, език и култура, и присвояваща Второто българско царство като „Влахо-Българска държава“, а Добруджанското деспотство – като средновековно „румънско“ княжество;
• обявяването от страна на гръцките националистически историци за „древни гърци“ на траките, пеласгите, троянците, лидийците, ликийците, карийците, дарданите, пеоните и илирите, и обявяването на тази идеологическа основа на българите и албанците за „гърци“;
• представянето от страна на путинистката пропаганда в Русия на войната на СССР с Хитлеристка Германия и съюзниците й (като България не води военни действия срещу СССР независимо от съветските бомбардировки над територията й, Унгария се включва във войната, след като на 26 юни 1941 г. съветската авиация бомбардира Кошице, Финландия и Румъния участват с цел Освобождението на своите територии, откъснати от СССР през 1939 и 1940 г. – Карелия и Бесарабия съответно, а Словакия – за да се отплати за предоставената й през 1939 година от Хитлер независимост) като "общоевропейска агресия" срещу Русия, независимо че традиционно русофобската Полша е държавата, дала през Втората световна най-голям процент жертви – близо една трета от населението, Британската империя единствена в антихитлеристката коалиция е воювала от първия до последния ден на войната, и други;
• отричането, занижаването на мащаба и/или оправдаването от страна на путинистите и комунистите на масовите репресии и концлагерите в Съветския съюз, отнели десетки милиони човешки животи.
• Отричането от страна на Турция и съюзниците й Азербайджан и Пакистан на Арменския геноцид и насрещните обвинения към арменците в осъществяването от тяхна страна на "геноцид" над турците и азерите, както и на негативните последици от завоеванието на Балканите от Османската империя, максималното занижаване на жестокостите, извършени над Балканските християнски народи заедно с обвиняването им в "по-масови" "зверства" от тяхна страна над мюсюлманското население на териториите, отнети от тях постоянно или временно от Османската империя през 19 - 20 век.
• Представянето от страна на комунистите и мнозинството от русофилите на предкомунистическа България за "примитивна страна от Третия свят", пренебрегвайки нейните стопански, културни и технологични успехи, някой от които са били от първите по рода си в света, а на наследилата я НРБ - за "една от трийсетте най-развити страни в света", имаща в това число и "по-висока свобода на словото" от днешна България, независимо че за разлика от нея е била еднопартийна тоталитарна диктатура, без възможности за създаване не само на частни медии, но и какъвто и да е законен частен бизнес, а през 1989 г. пропастта в БВП на глава от Населението между България и Западна Европа е по-висока, отколкото през 1939 г., независимо че почти всички от Западните страни търпят по-тежки разрушения през Втората световна от България, и дори Титова Югославия заради по-мекия си от българския социализъм я превъзхожда, въпреки че Царство България през 1941 г. е с по-висок БВП на глава от населението от Кралство Югославия, а последната е несравнимо по-силно икономически пострадала през войната от България.

Вижте също

• Алтернативна история (фантастика)
• Исторически ревизионизъм
• Параистория
• Дезинформация
• Пропаганда
• Политика на постистината