Учредителен събор на македонските бежански братства
| Учредителен събор на македонските бежански братства | |
| — конгрес — | |
 „Мемоарът“ на Изпълнителния комитет | |
| Място | София, България |
|---|---|
| Дата | 28 ноември 1918 - 1 януари 1919 година |
| Резултат | учреден е Съюзът на македонските емигрантски организации |
Учредителният събор на македонските бежански братства е конгрес на македонската имиграция в България, проведен в София от 28 ноември 1918 година до 1 януари 1919 година, на който се учредява Съюзът на македонските емигрантски организации.[1][2]
Конгресът е проведен в зала №8 на Софийския университет.[2] В конгреса участват 44 делегати от 22 братства предимно от София и без да са избирани[1] и отделно 20 души видни дейци на легалното и нелегалното македонско движение – учени и революционери, дейци на ВМОРО и ВМОК като Тодор Александров, Александър Протогеров и Петър Чаулев.[2] Студентската македонската група е представена от Д. Наумов и А. Костов.[3]
В Учредителния събор участват делегати на следните братства от София:[3]
|
|
|
|
||||
|
|||||||
Генерал Протогеров заявява, че се оттегля от Изпълнителния комитет и не желае да участва в кандидатската листа.[1] На събора е избран върховен орган на братствата, наречен Изпълнителен комитет в състав: Иван Каранджулов - председател, Божирад Татарчев и Димитър Михайлов - подпредседатели, Георги Баждаров - секретар, Никола Стоянов, Тодор Павлов и Константин Станишев – членове.[1]
След дълги разисквания за позициите, които Изпълнителният комитет трябва да отстоява пред Парижката мирна конференция, на 24 ноември съборът приема деректива:[2]
| „ | Делегатите на братствата, изказвайки несъмнената воля на българското население в Македония, дават на Изпълнителния комитет повелителния мандат да се ръководи в своята дейност от следните две начала: 1. Неделимост на Македония, 2. Нейното присъединяване към България.[4] | “ |
Делегатите заявяват, че ако не може Македония да се обедини с България, по-добре е тя да стане независима държава, но не и да се дели между България, Сърбия и Гърция. Основната директива на събора е Изпълнителният комитет да работи с всички сили за присъединяването на Македония към България.[1]
Изпълнителният комитет започва да подготвя мемоар до Парижката конференция, чрез който да се изтъкне „несъмнената воля на българското болшинство в Македония“ тя да бъде присъединена цяла към България.[1] През февруари 1919 година Изпълнителният комитет праща „Мемоара“, с който се иска присъединяване на Македония към България или, ако това не е възможно, Самостоятелна Македония под покровителството на Великите сили.[4] На 27 март Изпълнителният комитет отправя писмена молба до конференцията, с която настоява до окончателното решение на Македонския въпрос Македония да бъде окупирана от съглашенските войски, за да се предотвратят жестокостите от страна на сръбските и гръцките власти над българското население. Към молбата е приложен списък на изстъпленията им след реокупацията на Македония.[5] На 1 март 1919 година Александров и Протогеров като задгранични представители на ВМРО връчват на конференцията искане да бъдат представени.[6]
Така представителите на бившата легална емиграция и на десницата в бившата революционна организация продължават да се придържат към военновременния принцип за присъединяване на Македония към България. Според Костадин Палешутски „независимостта на Македония се иска в краен случай, и то защото делегатите смятат, че такава една Македония ще може при други, по-благоприятни обстоятелства да се присъедини към България.“[1] За разлика от Събора, организиралата се малко по-рано във Временно представителство на обединената бивша ВМОРО левица напълно приема принципа за Автономна Македония.[5]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
- Втори велик събор на македонските бежански братства
- Трети велик събор на македонските бежански братства
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж Палешутски, Костадин. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918-1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1983. с. 83.
- ↑ а б в г Гоцев, Димитър. Солунското примирие. Борбата срещу ограбването на България. - в: Колектив. Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944. Том 3. София, МНИ, 1997. с. 385.
- ↑ а б Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война (1918 – 1924). София, Издателство на Българската академия на науките, 1993. ISBN 954-430-230-1. с. 65.
- ↑ а б Гоцев, Димитър. Солунското примирие. Борбата срещу ограбването на България. - в: Колектив. Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944. Том 3. София, МНИ, 1997. с. 386.
- ↑ а б Палешутски, Костадин. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918-1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1983. с. 84. Посетен на 29 август 2015.
- ↑ Палешутски, Костадин. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918-1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1983. с. 83 - 84. Посетен на 29 август 2015.
| ||||||||
