Направо към съдържанието

Унион Еспаньола

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Унион Еспаньола“
Клуб Унион Еспаньола САДП
ПрозвищеИспанците (Испанос)
Червената фурия (Ла Фурия Роха)
Червената машина (Ла Макина Роха)
Основан18 май 1897
ДържаваЧили
СтадионСанта Лаура-Универсидад СЕК
Капацитет19.000
Собственик Колехио Интернасионал СЕК
Президент Франсиско Сересуела
Старши треньор
ПървенствоПримера Дивисион
202310-о
СпонсорУниверсидад СЕК
ЕкипировкаХома
Уебсайтunionespanola.cl
Екипи и цветове
Домакин
Гост
Унион Еспаньола в Общомедия

„Унион Еспаньола“ (на испански: Unión Española) е футболен клуб в Сантяго де Чиле, столицата на Чили.

Създаден е на 18 май 1897 г. под името Сентро Еспаньол де Инструсион и Рекреасион и е сред най-старите все още съществуващи отбори в страната.[1] Играе в чилийската Примера Дивисион. Унион Еспаньола е четвърти по брой спечелени шампионски титли (7) след Коло Коло, Универсидад де Чиле и Универсидад Католика, а освен това има и две Купи на Чили.

История[редактиране | редактиране на кода]

Предшественик на Унион Еспаньола е Сентро Еспаньол де Инструсион и Рекреасион, основан от испански емигранти през 1897 г. С нарастването на броя развивани спортни дисциплини е взето решение някои от тях да се отделят като самостоятелни отбори – колоездачният Клуб Сиклиста Иберико през 1909 г. и футболният Клуб Иберико Баломпие на 18 октомври 1918 г.[2] Футболният тим печели Копа Чиле де ла Асосиасион Сентрал през 1920 г. Двата тима набират популярност и през 1922 г. е взето решение те да бъдат обединени под името Унион Депортива Еспаньола.[2] Обединеният отбор печели още две титли през 1924 и 1925 г., а през 1928 г. – Серия А на Лига Сентрал де Футбол де Сантяго. През 1933 г. Унион Еспаньола е един от отборите, основали Лига Професионал де Футбол де Сантяго, която организира първото професионално футболно първенство в страната. На 12 април 1934 г. Унион Депортиво Еспаньола и Сентро Еспаньол де Инструсион и Рекреасион се сливат под името Унион Еспаньола.[3]

Съставът на Унион Еспаньола, шампион през 1943 г.

През 1939 г. Унион Еспаньола изиграва само един мач от първенството – под името Сентрал – преди да прекрати участието си заради Гражданската война в Испания.[4] Останалите отбори се възползват от това и привличат в редиците си играчите на тима, а когато той се завръща в първенството година по-късно, на треньора се налага да изгради изцяло нов отбор с играчи от юношеските формации. След подсилване на състава с някои опитни играчи, отборът печели първата професионална титла в историята си през 1943 г., завършвайки на две точки пред Коло Коло. Следват три втори места през 1945, 1948 и 1950 г., като в последния случай Унион Еспаньола и Евъртън имат равен брой точки, а шампионът е определен чрез допълнителен мач, в който Евъртън печели с 1:0 след продължения. През 1951 г. в първата фаза на шампионата „Испанците“ завършват четвърти, а във втората – първи и след сбора на точките те и Аудакс Италяно се оказват в челото на класирането с равен брой. Отново допълнителен мач решава шампионата, но този път Унион Еспаньола надделява с 1:0 и печели титлата.

Следващите две десетилетия тимът няма особени успехи освен няколко трети места в първенството. Златната ера на Унион Еспаньола е през 70-те години, когато не финишира под четвърто място в шампионата и записва шест участия в туринира за Копа Либертадорес. През 1970 г. „Испанците“ остават на второ място в първенството след като завършват с равен брой точки с Коло Коло и губят в допълнителния мач с 2:1. Второто място обаче дава право на участие за Копа Либертадорес през 1971 г. Там отборът завършва на първо място в предварителната група, но не успява да прескочи полуфиналната група и да играе финал. Година по-късно отново остава втори след Коло Коло. През 1973 г. за треньор е назначен Луис Сантибанес, който две години по-рано печели титлата с Унион Сан Фелипе. Още същата година Унион Еспаньола печели шампионата с осем точки преднина пред Коло Коло. 1975 г. е най-успешната в историята на отбора след триумф в шампионата и финал за Копа Либертадорес, загубен от аржентинския Индепендиенте след по една разменена победа и загуба с 2:0 в допълнителния трети мач. Въпреки продажбата на голяма част от основните футболисти, „Испанците“ и през 1976 г. стигат до допълнителен мач за титлата, в който падат с общ резултат 3:1 от Евъртън. Все пак те печелят петата си титла през 1977 г.

През 80-те години Унион Еспаньола не може да намери своето място и редува класирания както на трето място, така и на трето отдолу-нагоре и в средата на таблицата. През 1982 г. се спасява от директно изпадане, а в баражната група за оставане в елита финишира на първо място. Година по-късно остава на 20-о място от 22 отбора и по правилник трябва да изпадне директно, но след промяна във формата на първенството, която предвижда увеличение на отборите в Примера Дивисион и разделянето им на две групи на регионален принцип, изпадащи отбори няма. В началото на 90-те години привържениците на отбора отново имат поводи за радост – през 1992 и 1993 г. „Испанците“ печелят Купата на Чили след победи с по 3:1 срещу Коло Коло и Кобрелоа. След шестнадесетгодишно прекъсване през 1994 г. Унион Еспаньола се завръща в турнира за Копа Либертадорес, където освен че стига четфъртфинал, се превръща в една вторият чилийски клубен отбор с победа като гост на тим от Уругвай. Празненствата по случай стогодишнината на отбора през 1997 г. са помрачени от първото в историята му изпадане във втора дивизия. Две години по-късно Унион Еспаньола завършва на първо място в Примера Б и се завръща в елита.

Момент от реванша срещу Универсидад де Чиле на финала на Апертура през 2009 г.

В турнира Клаусура през 2004 г. отборът остава на второ място, след загуба на финала от Кобрелоа с общ резултат 3:1. В Апертура през 2005 г. обаче печели шампионата след победа над Кокимбо Унидо с общ резултат 4:2. През 2009 г. „Испанците“ отново играят финал в турнира Апертура, но губят от Универсидад де Чиле с общ резултат 2:1. Поредното разочарование идва през 2012 г., когато на финала на Клаусура те падат от Уачипато след резменени победи с по 3:1 (на реванша Уачипато вкарва третия гол минута преди края на редовното време) и 3:2 при дузпите. В турнипа Трансисион през 2013 г., проведен под формата само на редовен сезон без плейофна фаза, Унион Еспаньола печели титлата благодарение на по-добрата си голова разлика в сравнение с втория Универсидад Католика, а заслуга за това има и серията от девет поредни мача без загуба (седем победи, две равенства, голова разлика 20:3). Същата година печели и Суперкупата на Чили след победа с 2:0 над Универсидад де Чиле.

Дербита[редактиране | редактиране на кода]

Класико де колониас се наричат мачовете между Унион Еспаньола, Аудакс Италяно и Палестино – отборите, основани от съответно испански, италиански и палестински имигранти. От трите с най-големи традиции е дербито между Унион и Аудакс. В 137 мача до началото на 2015 г. „Испанците“ имат 56 победи, 33 равенства и 48 загуби. В 119 срещи с Палестино балансът е 52 победи, 27 равенства и 40 загуби.

Известни бивши футболисти[редактиране | редактиране на кода]

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Рекорди[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Medalla para Rangers, архив на оригинала от 9 април 2008, https://web.archive.org/web/20080409013625/http://www.rangers.cl/portada/recuerdo.html, посетен на 14 септември 2015 
  2. ↑ а б Винко Агуеро де ла Торе, Мануел Алварес Нието, Хосе Марино Конде, Рафаел Мартинес Уренгоечеа, Фернандо Прадо Алварес, Кристиан Виская Хамарийо: Años de Unión, стр. 9
  3. ↑ Винко Агуеро де ла Торе, Мануел Алварес Нието, Хосе Марино Конде, Рафаел Мартинес Уренгоечеа, Фернандо Прадо Алварес, Кристиан Виская Хамарийо: Años de Unión, стр. 15
  4. ↑ Chile 1939
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Унион_Еспаньола&oldid=12072186“.