Уикипедия:Избрани статии/Хронология
| Първи стъпки | Правна рамка | Енциклопедично съдържание |
Уикиетикет | Редактиране на страници |
Портал на общността |
Навигация |
Водещи принципи:
Препоръки за съдържанието:
Препоръки за редактиране:
Тази страница представя хронологията на избраните статии на Начална страница след 27 декември 2004. Преди тази дата на началната страница е имало повече от една избрана статия. Показани са статиите от последните 6 месеца.
Архив по години: 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 2024
13 май 2024 - 19 май 2024Седмица 20/2024 г.
Ва̀трослав Игна̀ций О̀блак е виден словенски австрийски славист от ΧΙΧ век, специалист по словенските диалекти и сравнителна славянска филология и езикознание. Облак изучава македонските български диалекти, като допринася за изследването на архаичния солунски говор, на генезиса на старобългарския език (старославянския) и за опровергаването на т. нар. панонска теория, според която Кирило-Методиевият език е този на панонските славяни. С тези си приноси Облак има важна роля в ранното развитие на българското езикознание.
Облак е роден на 15 май 1864 година в словенския град Целе, Австрийската империя, в семейството на художника и златар Игнаций Облак. Основно образование получава в родния си град и в 1874 година постъпва в гимназията в Целе. Повтаря 1-ви, 2-ри и 4-ти клас, като най-слабите му оценки са по словенски и латински език. По-късно обаче започва да напредва добре в училище. В 7-ми клас заболява от белодробна туберкулоза, за една година прекъсва обучението си и постъпва в 8-ми клас през есента на 1885 година. Облак става лидер на гимназиалната общност в Целе, но на 26 ноември 1885 година е изключен от всички австрийски гимназии, тъй като, за да демонстрират словенско национално съзнание, със съучениците си от хора на училището изпяват императорския химн на словенски език. За да завърши средно образование, се мести в Загреб, Австро-Унгария, където се дипломира в 1886 година.
В гимназията Облак първоначално се интересува от история и негов идол е Наполеон, но в 4-и клас започва да чете езиковедска литература и зарязва всички останали предмети. Чете ентусиазирано популярните езикови, исторически и етнографски статии в словенските списания и особено в годишника на Словенската матица „Летопис Матице Словенске“. Привлечен е от популярните, псевдонаучни, романтични статии на отец Даворин Тръстеняк, познат на баща му. Чрез Тръстеняк се запознава с трудовете за славянските наречия на Ян Бодуен де Куртене, виден и оригинален полски лингвист. На 28 декември 1881 година като ученик в 5-и клас Облак пише първото си писмо до Куртене в Казан с искане за книги и оттогава до края на живота си поддържа с него постоянна кореспонденция и става негов верен последовател. В горните класове на гимназията усърдно изучава славянско и общо езикознание, като си изписва книги от Университетската библиотека в Грац. Чете Миклошич, Шлайхер, Гайгер, Шмит, Лескин, Асколи, Паул и други лингвисти. Учи обща фонетика по Брюке, Сиеверс и Техмер, както и фонология и диалектология на славянските езици. В Загреб научава отлично и хърватски. От Загреб за пръв път пише на словенския лингвист Станислав Шкрабец, с когото по-късно редовно кореспондира и дискутира различни въпроси, особено такива, свързани с историята на словенския език. Основното му езиковедско самообразование в гимназията е направлявано от дистанционния му учител Бодуен, който допринася много за оформянето му като самостоятелно мислещ учен, неробуващ нито на традиционния сравнително-исторически подход в славянската филология, нито на възникващия младограматизъм. Вижте още »
06 май 2024 - 12 май 2024Седмица 19/2024 г.
Леонардо да Винчи (на италиански Leonardo da Vinci) е знаменит италиански архитект, изобретател, инженер, скулптор и художник от епохата на Зрелия ренесанс. Въпреки че славата му първоначално се основава на постиженията му като художник, той става известен и със своите ръкописни дневници, в които прави рисунки и бележки по различни теми, включително анатомия, астрономия, ботаника, картография, живопис и палеонтология. Леонардо е широко смятан за гений, олицетворяващ ренесансовия хуманистичен идеал и творбите му са принос към изкуството и образец за по-късните поколения художници.
Извънбрачен син на преуспял нотариус и жена от по-ниска класа от Винчи, той чиракува при Андреа дел Верокио във Флоренция. Започва там кариерата си на художник, но след това заминава на служба при Лудовико Сфорца в Милано. По-късно отново пребивава във Флоренция и Милано, както и за кратко в Рим, като същевременно привлича голям брой последователи и ученици. По покана на френския крал Франсоа I през 1516 г. заминава за Франция, където умира през 1519 г. След смъртта му неговите постижения, разнообразни интереси, личен живот и емпирично мислене не престават да предизвикват интерес и възхищение.
Леонардо е определян като един от най-великите художници в историята на изкуството и често е смятан за основател на Зрелия ренесанс. Въпреки че има не повече от 25 основни творби със сигурно авторство – включително множество незавършени – той създава някои от най-влиятелните картини в западното изкуство. Неговият magnum opus, Мона Лиза, е най-известната му творба и често се смята за най-известната картина в света. Тайната вечеря е най-възпроизвежданата религиозна картина на всички времена, а неговата рисунка на Витрувианския човек се счита за културна икона. През 2017 г. Спасителят на света, приписван изцяло или частично на Леонардо, поставя нов рекорд за най-скъпата картина, продавана някога на публичен търг.
Леонардо притежава неизчерпаемо любопитство, което ръководи мисленето и действията му. Почитан за своята техническа изобретателност, той създава концепции за летящи машини, бронирана бойна машина, за концентрирана слънчева енергия, за прототип на сумираща машина и за двоен корабен корпус. Сравнително малко от неговите проекти са конструирани или дори са били осъществими през живота му, тъй като научният подход към металургията и инженерството тогава е едва в начален стадий. Някои от по-малките му изобретения обаче навлизат неочаквано в света на производството, като автоматизирано навиване на бобини и машина за тестване на якостта на опън на тел. Той прави съществени открития в строителното инженерство, хидродинамиката, геологията, оптиката и трибологията, но не публикува откритията си и те не оказват почти никакво пряко влияние върху развитието на науката.Вижте още »
29 април 2024 - 05 май 2024Седмица 18/2024 г.
„Жул Верн“ е първият космически кораб от серията АТК. В серията се означава с номер 001 (АТК-001), но е наречен на името на френския писател фантаст Жул Верн. Изстрелян е на 9 март 2008 г. към Международната космическа станция, с цел снабдяване с вода, въздух, припаси, консумативи и апаратура, и корекции на орбитата ѝ. Скачва се с нея на 3 април. Остава скачен със станцията до 5 септември, след което се отделя и изгаря на 29 септември в атмосферата над Тихия океан.
Отделните части на „Жул Верн“ са произведени от концерна EADS Astrium и негови подизпълнители, и сглобени както следва:
- Товарен отсек – в завод на Талес Аления Спейс в Торино, Италия
- Модул за авиониката – в Тулуза, Франция
- Двигателно-горивен модул – в завод на EADS Astrium в Бремен, Германия. (Там ще бъде сглобяван и модулът за авиониката на следващите АТК.)
Пак в Бремен в началото на 2004 г. модулът за авиониката и двигателно-горивният модул са сглобени в т.нар. сервизен модул. След това, заедно с товарния отсек, са изпратени в изпитателния център ESTEC за цялостно съединяване. Като първи кораб от серията АТК, „Жул Верн“ е подложен в ESTEC на изпитания, продължили почти 3 години. В хода на тези изпитания той получава предварително одобрение за подготовка за изстрелване.
В средата на юли 2007 г. е изпратен по море от Ротердам. На 31 юли корабът пристига във Френска Гвиана, и е превозен на космодрума в Куру. Там предварителната преценка на кораба е успешно приключена на 5 октомври 2007 г. Херметизираният му отсек е запълнен с товар за МКС и е затворен на 12 декември 2007 г. В началото на 2008 г. е окончателно приет от ЕКА.
На 14 февруари 2008 г. корабът е прехвърлен в помещението за сглобяване, където на 18 февруари е монтиран на ракета-носител Ариана 5 ES ATV – специализиран вариант на Ариана 5; това е първият ѝ, пробен полет. На 7 март ракетата заедно с кораба е изкарана на стартовата площадка на космодрума. Вижте още »
22 април 2024 - 28 април 2024Седмица 17/2024 г.
Тараторът е вид студена супа, традиционна в българската кухня. Присъства на трапезата в страни като Северна Македония, Турция, Албания, Кипър и Иран. Понякога е наричан течна салата или салата таратор, като например в Сърбия, където към таратора не се прибавя вода. Той е предпочитано ястие през летните месеци. Макар че основните му съставки остават едни и същи, в различни райони на България към таратора традиционно могат да се добавят различни подправки. Тараторът се прави от кисело мляко, вода, ситно нарязана или настъргана краставица, олио или зехтин, сол, копър и счукан, пресован или нарязан на ситно чесън, които се смесват и разбъркват. Към така приготвената смес по желание могат да се добавят счукани орехови ядки и оцет, ако млякото не е достатъчно кисело.
Съществува вариант на таратора без кисело мляко – само с оцет и вода, т.нар. „прост таратор“, както и т. нар. сух таратор, към който не се прибавя вода, а само кисело мляко. Това става почти млечна салата.
Подобна е рецептата на зимната салата „Снежанка“, която се прави с изцедено кисело мляко и пресни краставички. Ако вместо пресни се добавят кисели краставички, се получава т.нар. „Тракийска салата“. още »
15 април 2024 - 21 април 2024Седмица 16/2024 г.
Анастас Тодоров Иширков е български учен, географ и етнограф, университетски преподавател, общественик и дарител, професор в Софийския университет и академик в Българска академия на науките. Основоположник на географската наука в България. 17-и ректор на Софийския университет (1915 – 1916) и три пъти декан на Историко-филологическия факултет на Софийския университет. Основател и председател на Българското географско дружество.
Работи в областта на икономическата география, географията на населението и селищата на България и страните, етнографията, антропогеографията, картографията, орохидрографията, геоморфологията, хидрологията и климатологията.
Анастас Иширков е роден на 5 април 1868 г. в Ловеч. Той е единственият син в семейството на Тодор Иширков и Мария Хитрова (Иширкова). Кръстен е на вуйчо си, ловешкия деец на тайния революционен комитет, Анастас Цочов Хитров. Негови братовчеди по майчина линия са професор Стефан Ватев и генерал-майор Иван Ватев. Баща му, който произхожда от старо заможно семейство, занимаващо се с кафтанджийство, почива през 1869 г. С отглеждането на Анастас Иширков се заемат майка му Мария, дъщеря на богатия кожухар Цочо Дочев Хитров, и баба му Недка, която е майка на баща му и дъщеря на Кочо Тюфекчията, родом от Казанлък. Мария Хитрова е завършила втори клас в училището в Ловеч при даскал Манол Лазаров и подпомага сина си в неговото учение. По време на Руско-турската война от 1877 – 1878 г. майка му загива, а скоро след това почива и баба му Недка. Отглеждат го дядо му Цочо и баба му Гаца, по майчина линия. Домашното му възпитание е поверено на най-малката сестра на майка му Станка. До 1884 г. Анастас Иширков живее при тях, след което заминава да учи в Априловската гимназия в Габрово. Там учи от IV до VII клас. Заради бунт в гимназията през януари 1888 г., се налага да завърши в гимназията в Търново. По време на гимназиалното си образование събира народни умотворения. Те не са отпечатвани, но част от тях са използвани от проф. Беньо Цонев в дисертацията му „Източнобългарски вокализъм“. Вижте още »
08 април 2024 - 14 април 2024Седмица 15/2024 г.
Органът е музикален инструмент от групата на клавишно-меховите инструменти. Това е инструментът с най-голям тонов обем, с най-много възможности за избор на различни тембри и с най-големи физически изисквания към помещението, където е монтиран. Акустичната среда на този инструмент, за разлика от кавалетните инструменти, е целият архитектурен интериор, в който се помещава. Исторически, често архитектурните решения на дадени сгради, са съобразявани именно с това, че в тях ще бъде изграден орган.
Съвременните инструменти се състоят от клавиатури, на които се свири с ръце (мануали), и клавиатура от педали, задвижвана с краката на изпълнителя (педалиера). Обикновено органите имат от 2, 3 до 4 мануала, но се срещат и изключения с 6 и дори 7 мануала. Този инструмент се използвал често по време на състезания или представления в амфитеатрите и арените. Звукът на органа не се влияе от силата на удара, с които се натиска съответният клавиш (както е при пианото например) и прекъсва моментално, не отзвучава след като клавишът бъде освободен от изпълнителя.
Органът се използва в католическата и в протестантската църковна музика, а по-късно добива популярност и в светската класическа музика. В днешно време инструментът може да бъде слушан при различни церемонии (литургии, сватби, тържества) на католически и протестантски църкви; в творчеството на бароковите композитори, сред които най-значим е Йохан Себастиан Бах, който е бил член на Евангелската Лутеранска църква; в съвременната авангардна и филмова музика; електронният орган - и в популярната музика. още »
01 април 2024 - 07 април 2024Седмица 14/2024 г.
Конспиративните теории за атентатите от 11 септември 2001 г. са сбор от няколко конспиративни теории, които оспорват и изтъквайки различни аргументи подлагат на съмнение официалната версия на американското правителство, и по-специално на администрацията на Буш, за терористичните атентати срещу САЩ от 11 септември 2001 г. Скоро след атентатите започват да се разпространяват и популяризират книги, филми и интернет страници, в които се изказват предположения, че отделни членове на правителството на САЩ са знаели за предстоящите атентати, но не са направили нищо за да ги предотвратят, или че атентатите са операция под фалшив флаг, чиято цел е да се създаде атмосфера, в която да може да се оправдае огромното увеличаване на военния бюджет, нападенията срещу страни от Близкия изток за осигуряване на достъп до петрол и засилването на президентската власт. Съществуват такива исторически прецеденти, които са пример за актове на тероризъм от страна на дадено правителство спрямо собствения му народ, но приписвани на политическите му противници за постигане на определена цел. Теориите са дело основно на членовете на Движението за истината за 11 септември, зародило се в началото на 2002 г. Ключовата теория е теорията за контролираното разрушаване на Кулите близнаци и Сграда 7 на Световния търговски център.
Според официалната версия атентатите от 11 септември 2001 година са внезапни и неочаквани въздушни нападения, извършени срещу САЩ от общо 19 ислямски терористи от арабски произход, отвлекли четири самолета „Боинг“. Два от самолетите се врязват в двата най-високи небостъргача (т.нар. Кули близнаци) на Световния търговски център в Манхатън, Ню Йорк. Първият се разбива в Северната кула, вторият в Южната 18 минути по-късно. За по-малко от два часа и двата небостъргача се сриват до земята, като първи се срутва вторият ударен небостъргач – Южната кула, а 29 минути след нея и Северната. Терористите разбиват третия самолет в Пентагона – седалището на Министерството на отбраната на САЩ, намиращ се в окръг Арлингтън, Вирджиния. Четвъртият самолет катастрофира в открито поле в окръг Съмърсет, Пенсилвания, предполага се след като пътниците оказват съпротива.
По официални статистики броят на загиналите при атентатите е общо 2974 души, без да се броят 19-те терористи. Това включва 2603 души загинали в кулите в Ню Йорк и около тях, 125 в Пентагона, и всичките общо 246 души на борда на самолетите. В Световния търговски център по време на атаките се намират около 17 400 души. По-голямата част от тях успяват да се евакуират. Около 200 души намират смъртта си след като скачат от горящите сгради. Сред загиналите са 411 спасителни работници, най-вече пожарникари. Вижте още »
25 март 2024 - 31 март 2024Седмица 13/2024 г.
Националният парк „Йосèмити“ е разположен в окръзите Марипоса и Туолъми, щата Калифорния, САЩ, на изток от Сан Франциско. Паркът заема територия от около 3 080 km² и се простира по западните склонове на планинската верига Сиера Невада. „Йосемити“ опазва девствени алпийски и субалпийски екосистеми, три гори с гигантска секвоя и едни от най-високите в света водопади. Годишно „Йосемити“ се посещава от над 3 милиона души.
Националният парк „Йосемити“ е създаден на 1 октомври 1890 г. и е трети сред най-старите национални паркове в САЩ. Създаден е с цел съхранение на ресурсите, които допринасят за неговата уникалност и привлекателност. Конгресът на САЩ признава важността на съхраняването на този голям парк за радост на бъдещите поколения. От геологична гледна точка „Йосемити“ представлява зрелищна колекция от различни геологични образувания. В него се намира най-голямата концентрация на гранитни куполи в света и най-големият в света гранитен монолит на открито. Първото прилагане на концепция за парк води началото си от „Йосемити“ с акт от 1864 г. (федерална земя дадена на Калифорния за резерват), подписан от Ейбрахам Линкълн и оттогава паркът играе важна роля при инициирането на концепции за управление на паркове. Националният парк „Йосемити“ обхваща почти 3080 km² живописни девствени земи, отделени през 1890 г,. за да бъде съхранена част от Централна Сиера Невада, която се простира в източната част на Калифорния. Паркът е разположен на височина от 610 m до над 3960 m над морското равнище. Освен с алпийския пейзаж и трите гори с гигантски секвои, „Йосемити“ е известен и с издълбаната от глетчери ледникова долина Йосемити, с водопадите си и скалите с необичайни форми.Вижте още »
18 март 2024 - 24 март 2024Седмица 12/2024 г.
Оцетната киселина (CH3COOH), позната още като етанова киселина, е органично химическо съединение, най-известно с това, че на него оцетът дължи киселия си вкус и острата си миризма. Чистата, безводна оцетна киселина е безцветна хигроскопична течност и замръзва под 16,7°C до безцветно твърдо кристално вещество. Оцетната киселина е корозивна и изпаренията ѝ дразнят очите и носа, въпреки че е слаба киселина, що се отнася до способността ѝ да се дисоциира във водни разтвори.
Оцетната киселина е една от най-простите карбоксилни киселини (най-простата след мравчената киселина). Тя е важен химически реактив и промишлен химикал, който се използва в производството на полиетилентерефталат (PET), използван главно за производство на пластмасови бутилки за напитки; на целулозен ацетат, главно за фотофилми и на поливинилацетат за лепило за дърво, както и в много синтетични влакна и тъкани. В домакинството разтвор на оцетна киселина се използва често за отстраняване на варовикови отлагания. В хранителната промишленост оцетната киселина се използва под код за хранителна добавка Е260 като регулатор на киселинността.
Глобалните нужди от оцетна киселина са около 6,5 милиона тона годишно, от които около 1,5 Mt/година се получават от рециклиране, останалите се произвеждат от нефтохимически суровини или от биологически източници. Оцетната киселина има широко приложение в практиката. 6% и 9%-ните ѝ разтвори са известни под търговското наименование оцет. Освен като подправка в домакинството, оцетът се използва и като консервиращо средство при приготвянето на различни туршии. още »
11 март 2024 - 17 март 2024Седмица 11/2024 г.
Андрей Тасев Ляпчев е български политик от Демократическата партия, ръководител на умереното крило на Демократическия сговор от 1923 година до смъртта си през 1933 година, министър-председател на България от 1926 до 1931 година. През 1910 година Андрей Ляпчев е номиниран от Христо Славейков за Нобелова награда за мир.
Андрей Ляпчев е роден през 1866 година в град Ресен, Вардарска Македония, тогава в Османската империя. Родът му произлиза от власи, преселили се в града от Мъглен през XVIII век. Баща му, Тасе Ляпчев, е грънчар, един от видните граждани и известен привърженик на независимата българска църква. Андрей е шестият син в семейството.
Андрей Ляпчев започва образованието си в родния си град, но след Априлското въстание през 1876 година местното училище, както и много други български училища в Македония, е затворено. В продължение на три години той помага на брат си Георги, който се грижи за семейството след смъртта на баща им, в неговия магазин в Битоля. През 1879 година Андрей Ляпчев се записва в реалната гимназия в Битоля, а две години по-късно се премества в новосъздадената Солунска българска мъжка гимназия. Там негов учител е Трайко Китанчев, също от Ресен, който оказва силно влияние върху него. След уволнението на Китанчев, през 1884 година Ляпчев напуска Солунската гимназия и се премества при него в Пловдив, тогава столица на Източна Румелия. още »
04 март 2024 - 10 март 2024Седмица 10/2024 г.
Марс е четвъртата планета от Слънцето в Слънчевата система. Тя носи името на бога на войната от римската митология Марс, поради факта, че изглежда червена на нощното небе. По тази причина е наричана още „Червената планета“. Марс има два естествени спътника: Фобос и Деймос, които са малки по размери, с неправилна форма и за които се счита, че са прихванати от гравитацията на планетата астероиди. Символът на планетата е стилизирано изображение на щита и копието на Марс (♂).
На цвят Марс е червеникаво-кафяв. Неговата обща повърхност е почти толкова голяма, колкото общата площ на земните континенти, а масата му е 10 пъти по-малка от земната. Денят на Марс е с продължителност, близка до тази на земния — 24 часа, 39 минути и 35,244 секунди.
Атмосферата на Марс е изключително тънка: повърхностното ѝ налягане е едва 750 паскала (0,75% или 133 пъти по-малко от това на земното морско равнище). Тя се състои от 95% въглероден диоксид, 3% азот, 1,6% аргон и следи от кислород и вода. През 2003 г., по време на наблюдения от Земята, е открит и метан — откритие, потвърдено през март 2004 г. от апарата Марс Експрес Орбитър. Вижте още »
26 февруари 2024 - 03 март 2024Седмица 09/2024 г.
Санстефанският мирен договор е прелиминарен (предварителен) мирен договор между Руската и Османската империя, който слага край на Руско-турската война от 1877 – 1878 г. и урежда, макар и неокончателно, обособяване на Трета българска държава след близо пет века османско владичество в България.
Договорът е подписан около 17 ч. на 3 март (19 февруари стар стил) 1878 г. в Сан Стефано (днес квартал на Истанбул), от руска страна от дипломатите граф Николай Игнатиев и Александър Нелидов, а от османска страна от външния министър Савфет Мехмед паша и посланика в Германия Садулах бей. При подписването няма представители на руските съюзници във войната, както и на българите, независимо от това, че те участват във военните действия и дават 3456 убити опълченци.
Санстефанският договор изостря силно отношенията между Русия и останалите Велики сили, тъй като е сключен в нарушение от страна на Русия на предварително сключените тайни споразумения с Австро-Унгария – по-специално Райхщадското споразумение от 1876 г. и Будапещенската конвенция от 1877 г. Част от тези спорове са решени с Лондонското споразумение от 30 май 1878 г., предхождащо Берлинския договор, който окончателно решава въпроса със създаването на Княжество България. Един от сериозните за Русия (а оттам – и за България) проблеми в Санстефанския договор е в предварителното съгласие на Русия, че на Балканите няма да се създава голяма нова държава. Вижте още »
19 февруари 2024 - 25 февруари 2024Седмица 08/2024 г.
Луѝс Бунюѐл Портолѐс е испански кинорежисьор, създал най-важните си творби във Франция и Мексико.
Роден през 1900 година в заможно испанско семейство, той учи в Мадридския университет, където става близък приятел със своите връстници Федерико Гарсия Лорка и Салвадор Дали. В Междувоенния период е активен участник в кръга на сюрреалистите в Париж и прави първите си авангардистки филми. Заради подкрепата си за републиканците в Испанската гражданска война живее дълги години в чужбина – първо в Съединените щати, а след това в Мексико, където подновява работата си в киното. От 50-те години на XX век се налага на международната сцена като един от водещите кинорежисьори в света, продължавайки да работи почти до смъртта си през 1983 година.
Творчеството на Луис Бунюел се развива на два континента и три езика и обхваща широк кръг от жанрове, сред които експериментален филм, документалистика, мелодрама, сатира, мюзикъл, еротика, комедия, романтичен и фантастичен филм, историческа драма, криминален и приключенски филм и уестърн. Въпреки тази голяма разнопосочност, по думите на режисьора Джон Хюстън, филмите на Бунюел, независимо от жанра си, са толкова специфични, че веднага се разпознават, а според Ингмар Бергман „Бунюел почти винаги правеше Бунюелови филми“.
Луис Бунюел е роден на 22 февруари 1900 година в Каланда, малък град в Арагон, Испания, в заможното семейство на Леонардо Бунюел и Мария Портолес. По-късно Бунюел пише, че в Каланда „Средновековието продължи чак до Първата световна война“. Най-големият в семейство със седем деца, той има двама братя – Алфонсо и Леонардо, и четири сестри – Алисия, Консепсион, Маргарита и Мария. Когато Бунюел е на четири месеца и половина, семейството се премества в Сарагоса, където са сред най-богатите жители на града. Там получава строго образование в частен йезуитски колеж. Изгонен и обиждан от свой преподавател, той отказва да се върне в училището и учи последните две години от средното си образование в местно обществено училище. Вижте още »
12 февруари 2024 - 18 февруари 2024Седмица 07/2024 г.
Никола Стоянов Митов е български икономист и финансист. Никола Стоянов получава образованието си в София и Тулуза като първоначално се занимава с математика и астрономия, след което започва да работи в областта на финансите. През по-голямата част от периода между двете световни войни той оглавява Дирекцията на държавните дългове и ръководи сложните преговори по външния дълг на България, като публикува и теоретични статии в тази област. От 1929 до 1944 година е главен редактор на най-авторитетното икономическо издание в България „Списание на Българското икономическо дружество“. Никола Стоянов участва в различни организации на македонската емиграция в България. Той е член-учредител на Македонския научен институт, а от 1938 до 1945 година е негов председател.
Никола Стоянов е роден на 3 февруари 1874 в Дойран, днес в границите на Република Македония. Баща му Стоян Митов е виден гражданин, за известно време кмет на града. Тъй като Дойран остава извън границите на освободена България, през 1880 година семейството му се премества в София. През 1892 година Никола Стоянов завършва Първа софийска мъжка гимназия. Той има желание да изучава инженерство в чужбина, но получава държавна стипендия за Висшето училище (днес Софийски университет „Свети Климент Охридски“), където постъпва във Физико-математическия отдел. През 1895 година се дипломира и започва работа като учител, първоначално в гимназията във Видин, а след това в Първа софийска мъжка гимназия.
Като студент и по-късно по време на неговото учителство Стоянов се интересува от астрономия и през 1898 година става един от основателите на Българското физико-математическо дружество. През 1899 година, с личните си спестявания и изтеглен заем от 1500 лева от Българската народна банка, заминава да учи в университета в Тулуза. През 1903 година се дипломира със степен лисансие по математически науки и става асистент по математика във Висшето училище в София. Година по-късно заминава на специализация по математическа физика в Гьотингенския университет, която продължава до 1906 година. През 1906-1907 отново е гимназиален учител, след което е назначен за извънреден професор по астрономия в Софийския университет по време на Университетската криза през 1907-1908 (когато след протестите на студентите по време на откриването на Народния театър от княз Фердинанд I правителството на Димитър Петков затваря висшето училище за шест месеца, уволнява професорите и ограничава академичната автономия). През същия период прави специализация и в астрономическа обсерватория в Марсилия. Вижте още »
05 февруари 2024 - 11 февруари 2024Седмица 06/2024 г.
Венера е втората по ред планета от Слънчевата система и носи името на богинята Венера от римската митология. Тя е земеподобна планета, много близка по големина и общи качества до Земята; понякога е наричана „планетата-сестра на Земята“. От всички планети в Слънчевата система Венера има най-малък орбитален ексцентрицитет, равен на 0,7% (нейната орбита е почти идеално кръгла). Тя прави една обиколка около Слънцето за 224,7 земни дни.
Понеже Венера е по-близко до Слънцето спрямо Земята, тя винаги се наблюдава близко до него (най-голямата ѝ елонгация е 47,8°). На Земята тя може да се наблюдава само непосредствено преди изгрев и след залез. Обикновено тогава тя е най-яркото небесно тяло след Луната и Слънцето и затова понякога често е смятана за звезда и е наричана Зорница, Денница (Деница) и Вечерница.
Венера е била известна на древните вавилонци (около 1600 г. пр.н.е.) и вероятно е била позната и в праисторически времена поради високата си яркост. Неин символ е стилизираният образ на огледалото на богинята Венера: окръжност с малък кръст отдолу (♀). още »
29 януари 2024 - 04 февруари 2024Седмица 05/2024 г.
Птиците (Aves) са клас двукраки, яйцеснасящи, покрити с пера и с видоизменени в криле предни крайници гръбначни животни. По принцип тялото на птиците е пригодено за летене, макар да съществуват и много нелетящи видове. Науката, която изучава този клас животни, се нарича орнитология.
Притежават забележителни адаптивни възможности, благодарение на което преживяват екологичен разцвет. Разпространени са по цялата Земя, а с принадлежащите над 9 800 вида, птиците са най-многообразният клас сухоземни гръбначни животни, като списъкът на видовете птици се увеличава непрекъснато, най-вече с ежегодно откриваните нови видове в екваториалните гори. Според някои орнитолози броят им би могъл да бъде много по-голям. На територията на България са регистрирани 409 вида. В момента около 1 200 вида птици са застрашени от изчезване.
Птиците съставят един много хомогенен и специализиран клас, който заедно с този на влечугите, образува групата Sauropsida. Кожата им е общо взето тънка, лишена от жлези (изключение прави локализираната в опашката мастна жлеза, секретът на която служи за импрегнация на перата) и покрита с пера, с изключение на определени участъци на главата, шията и краката. Краката им са покрити, подобно на влечугите, с люспи. Някои видове имат костни или кожни израстъци по главата или краката, служещи понякога като половоотличителен белег. Те са топлокръвни животни, поддържащи температура на тялото си между 37,8°C и 45,5 °C. Имат висока скорост на метаболитните процеси, като изключенията са много малко (козодоят понижава температурата на тялото си по време на зимен сън). още »
22 януари 2024 - 28 януари 2024Седмица 04/2024 г.
.jpg)
Орион е архитектура за космически кораб, която се разработва от НАСА – космическата агенция на САЩ. Планира се да може да превозва от 4 до 6 астронавти. Агенцията смята да го изстрелва на ракетата Арес I, която също е в стадий на разработка. И Орион, и Арес I са компоненти на проекта Констилейшън на НАСА, който има за цел да изпрати хора изследователи на Луната до 2020 година, след това до Марс и на други места в Слънчевата система. На 31 август 2006 година НАСА подписва договор с компанията Локхийд Мартин за развиване на дизайна и произвеждане на космическия кораб. Орион съчетава дизайна на Аполо и част от оборудването и компонентите на космическата совалка с последните технологии и нововъведения. Първият изпитателен полет е извършен без екипаж на 5 декември 2014 година. Първата мисия с астронавти се очаква най-рано през 2021 година.
Орион се състои от два модула – единият е предназначен за екипажа, а другият – за оборудването, животоподдържащите системи и системите за задвижване. Модулът за екипажа е снабден със система за скачване с други космически кораби като Международната космическа станция и бъдещите космически кораби за пътешествия отвъд земната орбита. Тази система би позволила по-продължителна поддръжка на космическия телескоп Хъбъл. Във втория модул се съдържат всички системи, нужни за престой и маневриране в космоса. Във варианта на Орион за полети до Луната той ще играе ролята и на ракетна степен, която да изстреля кораба от орбитата около Луната обратно към Земята. още »
15 януари 2024 - 21 януари 2024Седмица 03/2024 г.
Ениджѐ Ва̀рдар или Па̀зар (срещат се и формите Ениджѐвардар или Йениджѐ Ва̀рдар, на гръцки: Γιαννιτσά, Яница̀, до 1926 година Γενιτσά, Йеница, Йениджѐ-и Варда̀р или Vardar Yenicesi, Вардар Йениджеси) е град в Егейска Македония, Гърция, главен град на дем Пела в административна област Централна Македония. Населението му е около 30 000 души (2011).
Градът е основан от османския военачалник Евренос бей в края на XIV век и веднага става важен ислямски духовен, икономически и стратегически център. Тези функции обаче постепенно западат и още от средата на XVI век турското население на града започва да намалява вследствие на изселване и епидемии за сметка на славянското, което се увеличава до степен, че става мнозинство в началото на XX век. От средата на XIX век градът става сцена на културно-религиозната борба между българи и гърци в Южна Македония. В началото на XX век тя прераства във въоръжени сблъсъци, в които двете страни са оглавявани съответно от Апостол Петков и Гоно Йотов. През Балканската война в 1912 година край града се води важната за гръцкото настъпление Ениджевардарска битка. След Първата световна война, българското население на града постепенно се изселва към България, а турското – в Турция, а на тяхно място са заселени кариоти, малоазийски и понтийски гърци. В съвременността Енидже Вардар е модерен град с важна роля в местната икономика, като голям икономически и военен център със стратегическо положение. Вижте още »
08 януари 2024 - 14 януари 2024Седмица 02/2024 г.
Преобразувателите на електрическа енергия са технически средства за преобразуване на електрическа енергия, използвани в електротехниката. Това преобразуване е необходим процес за преноса и потреблението ѝ, при което се запазва физическата същност на енергията. Чрез преобразуването е възможно да се удовлетворят конкретните нужди на потребителите с промяната на нейните основни параметри – напрежение, честота, брой на фазите, форма на сигнала. Процесът на преобразуване не е едностъпален, а комбинация от последователни трансформации във веригата производство – потребление на електроенергия. Един най-прост пример за преобразуване в бита са ежедневно ползваните зарядни устройства, в които променливото мрежово напрежение 220 V се преобразува в 5 V постоянно напрежение.
Многократните преобразувания на електрическия ток и напрежение са в основата на апаратите и устройствата на радиоелектрониката, комуникационната техника, изчислителната техника, медицинската апаратура и други приложения на електрониката и се разглеждат в описанията на съответните електрически вериги за обработка на информационни и управляващи електрически сигнали.
Широкото навлизане на електрическата енергия в бита, производството, транспорта и комуникациите е обусловено от възможността тя да се произвежда в електроцентрали далеч от потребителите и да се пренася до тях по електроснабдителни мрежи. При преноса на електроенергия се налага използването на електромеханични, електромагнитни технически средства или такива изградени по схеми от пасивни и активни електронни градивни елементи. Вижте още »
01 януари 2024 - 07 януари 2024Седмица 01/2024 г.
Неозаглавеният четвърти студиен албум на британската рок група „Лед Зепелин“, известен като Led Zeppelin IV, е издаден на 8 ноември 1971 г. от „Атлантик Рекърдс“. Албумът е продуциран от китариста Джими Пейдж и е записан между декември 1970 г. и февруари 1971 г., предимно в имението „Хедли Грейндж“. Изданието включва отличителната за групата песен Stairway to Heaven, впоследствие описана като една от най-великите рок песни на всички времена.
Неформалната обстановка в „Хедли Грейндж“ вдъхновява групата и позволява на музикантите да опитват различни аранжименти, създавайки песни в различни стилове. След като предишният им албум Led Zeppelin III получава смесени отзиви от критиците, групата решава, че четвъртият им албум официално ще бъде без заглавие и вместо това ще бъде представен от четири символа, избрани от всеки член на „Лед Зепелин“, без да включва името или други елементи на предната обложка. За разлика от предишните три албума за записите на този към групата се присъединяват някои гост-музиканти като певицата Сенди Дени за The Battle of Evermore и пианистът на „Ролинг Стоунс“ Иън Стюарт за Rock and Roll. Както при предишните албуми, така и в този, по-голямата част от съдържанието е написано от групата, с изключение на хардрок блус композицията When the Levee Breaks, която представлява свободна интерпретация по едноименната творба на американската блус изпълнителка Мемфис Мини.
Албумът постига изключителен търговски успех и получава голямо признание от критиката. С продажби възлизащи на повече от 37 милиона копия по целия свят, 24 милиона от които в Съединените щати, това е най-продаваният албум на „Лед Зепелин“ в цялата им кариера. В световен мащаб Led Zeppelin IV е един от най-продаваните албуми в историята на музиката, заемайки 12-о място в класацията. Led Zeppelin IV е и петият най-продаван албум в Съединените щати, а музикалните критици редовно го поставят на висока позиция в различни класации с най-великите албуми на всички времена. Вижте още »
25 декември 2023 - 31 декември 2023Седмица 52/2023 г.
Дмѝтрий Дмѝтриевич Шостако̀вич е руски композитор и пианист от съветската ера и един от най-знаменитите композитори на XX век.
След първоначалните успехи в началото на кариерата си Шостакович преживява десетилетия на сложни и на моменти тежки отношения с тоталитарния комунистически режим. Неговата музика е на два пъти официално отхвърляна и осъждана, през 1936 и 1948 година, докато в други периоди той получава признание и държавни награди, както и почетни постове в руския и съветския парламент.
Шостакович разработва хибриден стил, съчетавайки в работата си разнообразни музикални техники. Музиката му се характеризира с остри контрасти, елементи на гротеска и амбивалентна тоналност. Той е и силно повлиян от неокласическия стил, популяризиран от Игор Стравински, както и, особено в симфониите си, от късния Романтизъм, свързван с Густав Малер.
Оркестралните произведения на Шостакович включват 15 симфонии и шест концерта. Неговата музика за камерни ансамбли включва 15 струнни квартета, пиано квинтет и две пиано триа, както и две пиеси за струнен октет. За пиано той композира две солови сонати, един ранен набор от прелюдии, а по-късно и набор от 24 прелюдии и фуги. Други произведения са три опери, няколко цикъла песни, балети и значително количество филмова музика. Особено популярни са сюитите му, базирани на музиката към филмите „Първият ешелон“ и „Стършел“. Вижте още »
18 декември 2023 - 24 декември 2023Седмица 51/2023 г.
Киргизстан, официално Киргизка република, е държава в Средна Азия, заемаща западните и централни части на планинския масив Тяншан. Името на страната означава „Земя на четиридесетте племена“. Граничи на север с Казахстан, на запад – с Узбекистан, на югозапад – с Таджикистан, на югоизток и изток – с Китайската народна република. Столица и най-голям град е Бишкек.
В исторически план киргизите са разпокъсан тюркски народ, състоящ се от различни племена. След 6 век те изграждат свое ханство, а през 12–13 век на територията на днешен Киргизстан съществува държавата Кара Китай, която е унищожена от монголците през 1218 г. Векове наред киргизите се възползват от минаващия през територията им Път на коприната, но продължават да водят номадски начин на живот. Монголските нашествия над земите им продължават до 17 век; през 18 и 19 век влияние оказват Китайската империя и Кокандското ханство, а Руската империя окончателно присъединява киргизките земи през 1876 г. През 1936 г. е образувана Киргизката ССР в състава на Съветския съюз, която става независима страна след разпада на Съюза през 1991 г.
След 2000 г. страната претърпява две революции, свалили авторитарни ръководители от власт. Днес Киргизстан е парламентарна република и е член на ОНД, Тюркския съвет и Шанхайската организация за сътрудничество.
Киргизстан е най-малката по площ централноазиатска страна. Територията ѝ възлиза на на 198 500 km². Разстоянието от най-източните до най-западните ѝ части е приблизително 900 km, а от най-северните до най-южните – около 410 km. Страната е заобиколена от Китай на изток, Казахстан на север, Узбекистан на запад и Таджикистан на юг. Общата дължина на държавните граници е 3051 km, от които 1224 km е тази с Казахстан, 1099 km с Узбекистан, 870 km с Таджикистан и 858 km с Китай. Киргизстан има един свой анклав – село Барак, обградено от узбекистанска територия. На своя територия Киргизстан има четири узбекистански и два таджикистански ексклава. Вижте още »
11 декември 2023 - 17 декември 2023Седмица 50/2023 г.
Нерон Клавдий Цезар Август Германик, по рождение – Луций Домиций Ахенобарб, е римски император между 54 и 68 година, последният от Юлиево-Клавдиевата династия.
Личността на Нерон най-често е свързвана с тирания и екстравагантност. Той е известен както с редица убийства, включително и тези на майка си и доведения си брат, така също и като императора, който „свири докато Рим изгаря“. Пак той започва първите масови гонения на християните. Неговото управление се характеризира с прахосничество и популизъм. През 68 г. военен преврат сваля Нерон от престола. Пред заплахата от убийство, той се самоубива на 9 юни 68 г.
Мнението за Нерон се основава на оцелели източници от времето на неговото управление: Тацит, Светоний и Дион Касий, малко от които го представят в благоприятна светлина. Някои източници обаче, включително и посочените по-горе, го описват като император, който е популярен сред простолюдието, особено на изток. Някои съвременни историци поставят под съмнение достоверността на древните източници, при отчитане на тираничните актове на Нерон.
Бъдещият император Нерон принадлежи по рождение към древния плебейски род на Домициите, който се дели на две семейства – Калвини и Ахенобарби. Прозвището на вторите (в превод от латински червенобради), към които принадлежи и Нерон, се свързва с легендата за срещата на представител на фамилията с Кастор и Полукс, носещи съобщение за римската победа в битката при Регилското езеро. Като доказателство за своята божественост, те докосват косата на Домиций и тя незабавно става от черна – червена и този признак завинаги остава в неговите потомци. Вижте още »
04 декември 2023 - 10 декември 2023Седмица 49/2023 г.
Електрическа уредба на автомобила, задвижван от двигател с вътрешно горене, представлява съвкупност от устройства за генериране и съхранение на електрическа енергия, с която се захранват уреди и апарати или се задвижват електрически машини в автомобила. Подобна електрическа уредба имат и транспортните и строителните машини, тракторите и други мобилни машини или стабилни съоръжения, които се задвижват от ДВГ. Електроуредбата представлява еднопроводна кабелна система, при която ролята на т. нар. „маса“ изпълнява металната конструкция – шасито, металните части на двигателя и корпусът на транспортното средство. Системите за произвеждане и съхранение на електрическа енергия, системите за първоначален пуск на двигателя и запалване на горивната смес, начинът на осветление и сигнализация са почти еднакви във всички машини. Има и различия, наложени от предназначението и условията на експлоатацията на конкретната машина. Най-много системи и разнообразни консуматори на електрическа енергия има в автомобилите. Въвеждането на на електронен блок за управление към края на ХХ век прави по-лесно комплексното управление на двигателя с оглед неговата надеждна и икономична работа. Чрез електронни схеми и микроконтролери се осъществява и контрол и управление на трансмисията и ходовата част, на контролните прибори и устройства, на осветлението и сигнализацията. Към електрическата уредба в автомобилите се вграждат и използват допълнителни системи, свързани със сигурността, безопасността при експлоатация, охраната на превозното средство, удобството и комфорта на пътуващите. Вижте още »
27 ноември 2023 - 03 декември 2023Седмица 48/2023 г.
Теснопътна железопътна линия Септември – Добринище или линия № 16 от Националната железопътна мрежа на България е единична, неелектрифицирана и единствената действаща теснопътна железопътна линия в България, с междурелсие 760 mm, известно още като Босненски тип междурелсие. Свързва Добринище с железопътната линия София – Пловдив – Бургас. Със закона за разширение на железопътната мрежа от 1925 г. официално железопътната линия се нарича „Татар Пазарджик – Неврокоп, с клон Саранбей – Варвара“. Разстоянието от 125 km между крайните гари се изминава за около 5 часа със средна скорост 25 km/h.
Трасето води от гара Септември (на главен път Калотина – Свиленград) до гара Добринище през 12 гари (Септември, Варвара, Долене, Костандово, Велинград, Цветино, Аврамово, Якоруда, Белица, Разлог, Банско и Добринище) и 13 спирки (Пампорово, Марко Николов, Цепина, Велинград-юг, Острец, Света Петка, Смолево, Черна Места, Юруково, Дагоново, Генерал Ковачев, Гулийна баня и Свети Георги). По линията са изградени множество изкуствени съоръжения – мостове, тунели, спираловидни изкачвания и водостоци. Чрез теснопътната железопътна линия се свързват най-западната част на Горнотракийската низина със Западните Родопи, Рила и Пирин, преминавайки по поречията на Чепинска река и Места. Поради особеностите на трасето през планината тази линия е известна още като „Алпийската железница на Балканите“. Трудният терен и междурелсието са определящи за ниската скорост на движение на влаковете. Гара Аврамово, намираща се на 1267,4 m надморска височина, е най-високо разположената гара на Балканския полуостров.
Железопътната линия е строена на шест етапа между 1921 и 1945 г. Първата отсечка от гара Септември до гара Велинград е въведена в експлоатация на 1 август 1926 г. Последният етап на железопътната линия Банско – Добринище е въведена в експлоатация на 9 декември 1945 г. От 1 октомври 2002 г. отклонението Пазарджик – Варвара, което е с дължина 16,6 km, е закрито и впоследствие демонтирано. Вижте още »
20 ноември 2023 - 26 ноември 2023Седмица 47/2023 г.
.jpg)
Бразилия – Германия е футболен двубой, проведен на 8 юли 2014 година на стадион „Минейрао“ в Бело Оризонте, Бразилия. Това е първата полуфинална среща на Световното първенство по футбол през 2014 г. Бразилия и Германия достигат до полуфиналите без загубена среща в надпреварата. В четвъртфиналния двубой на Бразилия срещу Колумбия, нападателят Неймар е контузен, а защитникът Тиаго Силва получава втори жълт картон на турнира, което изважда и двамата състезатели от състава на Бразилия за полуфинала срещу Германия. Въпреки отсъствията, мачът се очаква да бъде оспорван, тъй като и двата тима традиционно се представят силно на световните първенства. Те имат общо осем световни титли като преди това се срещат на финала на Световното първенство по футбол 2002, където Бразилия печели петата си титла. Двубоят обаче завършва с шокираща загуба за Бразилия. Германия довежда резултата до 5:0 през първото полувреме с отбелязани четири гола в разстояние на шест минути и впоследствие прави резултата 7:0 през втората половина, Бразилия отбелязва гол в последната минута и така срещата завършва 7:1. Германският футболист Тони Кроос е избран за Играч на мача.
С победата си Германия поставя рекорд за най-голяма победа в полуфинали на Световни първенства. След този двубой Германия изпреварва Бразилия и се превръща в отбора с най-много отбелязани голове в историята на световните първенства, ставайки единственият тим с достигнати осем финала. Вторият гол в срещата, отбелязан от Мирослав Клозе, е неговият общо шестнадесети на световни първенства, така той изпреварва бразилеца Роналдо и заема първа позиция сред най-добрите реализатори в историята на турнира. Загубата на Бразилия прекъсва серия от 62 последователни домакински срещи без загуба, датираща от 1975 година, когато губи у дома на Копа Америка от Перу с 1:3 и се изравнява с тяхната най-голяма загуба с 6:0 от Уругвай през 1920 година, което се описва като национално унижение. Вижте още »