Тереза Авилска

Света Тереза Авилска
	Света Тереза Авилска
Родена	28 март 1515 г. Готарендура, Испания
Починала	15 октомври 1582 г. (67 г.) Алба де Тормес, Испания
Почитана в	Католическа църква
Беатификация	24 април 1614; от папа Павел V
Канонизация	12 март 1622; от папа Григорий XV
Празник	15 октомври
	Света Тереза Авилска в Общомедия

Света Тереза Авилска (исп. Teresa de Ávila, Teresa de Jesus) е испанска монахиня – кармелитка.

Родена е в Готарендура в провинция Авила на 28 март 1515 г. и е починала в Алба де Тормес в провинция Саламанка на 4 октомври 1582 г. Тя е деец на Контрареформацията. Смята се, че заедно с Йоан Кръстни са основали ордена на Босите кармелити. Света Тереза Авилска също така е писала литературни произведения, като днес някои от творбите ѝ са смятани от църквата като „невероятни произведения на мистичната литература“.

Ето част от творбите ѝ:

Реласионес (Отношения).
„Медитация на Песен на песните“, написана за нейните монахини през 1567 г.
„Ел Кастило Интериор“ (Душевната крепост), написана през 1577 г.
„Автобиография“.
„Ел Камино де Перфекцион“ (Пътят на съвършенството).

Известни цитати[редактиране | редактиране на кода]

Нека нищо да не ви тревожи.
Не се страхувайте от нищо.
Всичко идва и си отива. Бог никога не се променя.
Ако сме спокойни, ще постигнем всичко. Дори да имаме само Бог, пак ще бъдем щастливи.

Мистика[редактиране | редактиране на кода]

„Любовта придава смисъл на всичко останало“ – Света Тереза Авилска

Във всичките си литературни творби св. Тереза Авилска говори за душата и нейното преживяване на четири състояния:

1: „Преданост към любовта“ – в него човек трябва да се отдаде и да обича и също така да се разкае за греховете си.
2: „Преданост към мира“ – там се изтъква, че човешката воля бледнее пред Бог по харизма. Също така, че Бог е велика сила, докато други дарби като паметта ни, въображението и други се смятат за дадености, които все още не са напълно разгадани. Казва се, че е допустимо да се разсеем за неща като Бог и да се молим, докато за други не е.
3: "Преданост към обединението (съюза) – в него съюзът не е само духовно, но и емоционално състояние. Тук се говори и за любовта към Бога, мира и душата.
4: „Преданост към емоциите“ – в него всичко материално изчезва. Тялото ни, паметта, въображението просто спират да съществуват за съзнанието и се „попиват“ от Бога. Тялото и духът изпитват сладка и приятна болка и тялото буквално се издига във въздуха за известно време, при което настъпва съюзът с Бога. След това човекът стига до сълзи и дори изпада в транс. Някои хора са виждали Света Тереза да се намира в такова състояние на левитация повече от един път.

Св. Тереза е един от хората, които практикува най-много умствената молитва. Според нея тя е „просто споделяне между наистина добри приятели. Да споделяш означава да бъдеш насаме с някого, когото наистина обичаш.“

Св. Тереза е оказала изключително влияние не само върху Римокатолическата църква, но и върху испанската литература. След прочитането на нейната автобиография немската еврейка Едит Щайн се обръща към вярата, става кармелитска монахиня и завършва живота си като мъченица в лагера Аушвиц. Тя е канонизирана за светица.

През 1970 г. папа Павел VI за пръв път дава титлата Учител на църквата на жени, сред които е и Тереза Авилска.

Изследвания[редактиране | редактиране на кода]

Сабоурин, Владимир. Тереса от Авила и еросът на превода. – Панорама, 2008, № 4,
Сабоурин, Владимир. Свещенотрезвото. Мистика и Модерност. Велико Търново, УИ, 2010.
Сабоурин, Владимир. Сърцето на Тереса: светицата и фаворитът. – В: 35 години катедра „Обща и сравнителна литературна история“ Великотърновски университет. Велико Търново, УИ, 2010,