Сурдулишко клане
 |
| Сурдулишко клане | |
| Част от Българското военновременно управление на Тимошко и Поморавието | |
| Част от Първа световна война | |
 | |
| Място | Сурдулица, Сърбия |
|---|---|
| Време | 1916 – 1917 |
| Цел | Сръбска Интелигенция |
| Оръжие | Масови екзекуции |
| Жертви | до няколкостотин, 2000 – 3000 по сръбски данни |
| Извършители | Български въоръжени Сили и паравоенни части |
Клането в Сурдулица било "масово убийство" на сърби от българските военновременни власти в Сърбия в градчето Сурдулица през 1916 г. и началото на 1917 г., по време на Първата световна война - главно сръбски и сърбомански чиновници, учители, свещеници и бивши войници – те са задържани от българските сили, за да бъдат изселени в българската столица София, но част от тях са отведени в горите край града и са ликвидирани. Според сръбските твърдения приблизително 2000 – 3000 сърби били екзекутирани в града и околностите му, като факта, че цялото население на града не достига тази цифра се обяснява с това, че там били докарвани хора от цялата Моравска военноинспекционна област - но от епицентъра на бунта в Топлишко до Сурдулица има стотици километри. Има обосновани твърдения, че гробовете са били на военнослужещи, загинали във водените в района боеве през Втората Балканска война.[1]
Ситуация преди клането[редактиране | редактиране на кода]
Австро-Унгария обявява война на Сърбия на 28 юли 1914 г. заради организирания с нейно участие Сараевски атентат против престолонаследника й Франц Фердинанд, и започва Първата световна война.[2] На 14 октомври 1915 г. България също обявява война на Сърбия и започва настъпление от изток, след което Сръбската армия е принудена да отстъпи през Албания, а територията на Сърбия попада под контрола на Австро-Унгария,Германия и България. Под българско управление е югоизточната част на Кралство Сърбия – Вардарска Македония и част от Поморавието.
До 1878 година областта на Сурдулица е в границите на Османската империя и е под църковната юрисдикция на Българската екзархия, а след това е присъединена към Сърбия, като през следващите десетилетия българската интелигенция е елиминирана и регионът е подложен на насилствена сърбизация.[3] След попадането на района под Българска власт започва провеждане на политика на ребългаризация, насочена срещу сърбоманите.[4]
През септември 1916 г. сръбското висше командване изпраща в Топлишки окръг - на 70 километра северозападно от Сурдулица – офицера Коста Пекянец, който започва подготовката на метеж.[5] Сръбското Топлишко въстание започва на 21 февруари 1917 година, като метежниците първоначално превземат Прокупле и Куршумлия, но до 25 март е напълно потушен от българските и австро-унгарските войски с участието на нередовни сили на Вътрешната македонска революционна организация.[6][7]
Екзекуции и сръбска пропаганда[редактиране | редактиране на кода]
В навечерието на Топлишкото въстание българските власти започват организирана депортация на сърби и сърбомани. На 16 декември 1916 г. българският военен управител на Поморавието нарежда „всички мъже между 18 и 50 години, които са служили в сръбската армия, всички офицери, бивши учители, свещеници, журналисти, бивши депутати, военни функционери и всички заподозрени лица, да бъдат арестувани и интернирани“.[8] Макар и в завишени от сърбите след войната мащаби, все пак неутрализация на водещата част от сърбите и сърбоманите в района е извършвана - според свидетелствата на намиращия се в района австро-унгарски полковник Фон Лустиг, макар повечето сръбски чиновници, учители и свещеници да са избягали от района още при окупацията, някои от тях впоследствие се връщат. При започналата депортация те често са предавани на чети на ВМОРО, водели десетилетия борби със Сръбската пропаганда в Македония, а след 1913 - та - и със сръбската окупационна власт, на много от които родните краища са били под сръбска окупация, а част от тях губят и близки и роднини при нея и от предходните действия на сръбската пропаганда, и заради това те вместо да ги отведат в София ги избиват.[9] Много от тези ликвидации се извършват в горите около Сурдулица,[9] но по същото време подобни убийства стават и на други места в Поморавската военноинспекционна област, като Враня, Зайчар и Качаник.[10] Американският писател Уилям А. Дрейтън, пътуващ в региона между декември 1918 г. и януари 1919 г. като част от сръбска комисия, разследваща българските военни престъпления, описва интервюта с петнадесет очевидци, според които българските сили били отвеждали сърби в Сурдулица и са екзекутирали част от тях там в съответствие с предварително определени списъци с имена, а останалите са депортирани в София,[11], но понеже те не са на автор на неутрална страна, а събирането им е ставало под контрола на сръбските власти данните са съмнителни.
Роднини на екзекутираните във и около Сурдулица по сръбски официални твърдения били тормозени и преследвани от българските власти след клането.[12]
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
-
Ексхумирани трупове в Дъбока долина -
Останките на седем души във Враня -
Скелет от Дъбока долина -
тленни останки в Сурдулица
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „30 000 Сурдулишки мъченици“? А искате ли вето за ЕС, братя сърби?!
- ↑ Pavlowitch 2002, с. 93.
- ↑ Entangled Histories of the Balkans: Volume One, Roumen Daskalov, Tchavdar Marinov, BRILL, 2013, ISBN 900425076X, p. 437.
- ↑ Pavlowitch 2002, с. 99.
- ↑ The Chetniks: War and Revolution in Yugoslavia, 1941-1945, v.1, Jozo Tomašević, Stanford University Press, 1975, ISBN 0804708576, pp. 117-18.
- ↑ Historical Dictionary of the Republic of Macedonia, Dimitar Bechev, Scarecrow Press, 2009; ISBN 0810855658, p. 10.
- ↑ Balkan Breakthrough: The Battle of Dobro Pole 1918, Twentieth-Century Battles Series, Richard C. Hall, Indiana University Press, 2010, ISBN 0253354528,p. 82.
- ↑ Mitrović 2007, с. 222.
- ↑ а б Mitrović 2007, с. 222 – 223.
- ↑ War and Society in East Central Europe: East central European society in World War I, Béla K. Király, Gunther Erich,Brooklyn College Press, 1985, ISBN 0880330899, p. 258.
- ↑ Lewis 2014, с. 66.
- ↑ Mitrović 2007, с. 223.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Jordan, David. The Balkans, Italy & Africa 1914–1918: From Sarajevo to the Piave and Lake Tanganyika. London, Amber Books, 2008. ISBN 978-1-906626-14-3.
- Lewis, Mark. Birth of the New Justice: The Internationalization of Crime and Punishment, 1919–1950. Oxford, Oxford University Press, 2014. ISBN 978-0-19-966028-5.
- Mitrović, Andrej. Serbia's Great War, 1914–1918. West Lafayette, Indiana, Purdue University Press, 2007. ISBN 978-1-55753-477-4.
- Palmer, Michael A. The German Wars: A Concise History, 1859–1945. Minneapolis, Minnesota, Zenith Imprint, 2010. ISBN 978-1-61673-985-0.
- Pavlowitch, Stevan K. Serbia: The History of an Idea. New York, New York University Press, 2002. ISBN 978-0-8147-6708-5.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Surdulica massacre в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
