Направо към съдържанието

Стойко Факиров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стойко Факиров
български химик
Роден
19 януари 1936 г. (88 г.)

Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластХимия
Работил вСофийски университет

Стойко Христов Факиров е български химик, професор в Софийския университет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Стойко Факиров е роден на 19 януари 1936 г. в с. Лешница, Ловешко. Завършва Пълно средно смесено училище „Христо Кърпачев“ (Ловеч) с отличен успех (1954) и специалност химия в Софийския университет (1959). Специализира в СССР.

Преподавател по полимерна химия в Софийския университет. Асистент (1960), доцент (1972) и професор (1987). Началник на лаборатория „Структура и свойства на полимерите“ (1984). Заместник-ректор на университета (1987-1989). Доктор на химическите науки (1982). Научен ръководител на 36 магистърски и 12 докторантски програми.

Гостуващ лектор в университети в Германия, САЩ, Турция, Испания, Португалия и Нова Зеландия. Член на Академията на науките в Ню Йорк, Съюз на учените в България, Българското полимерно общество, Европейското физично общество, Научния съвет на Института за полимерно проучване в Дрезден, Германия (2000). Редактор на международно списание за полимерни материали (1982) и член редакционната му колегия (1994-1997).

Автор на над 250 научни публикации в международни издания и книги, сред които „Структура и свойства на полимерите“, „Наръчник на термопласти“, „Полимерни смеси“, „Trunsreactions in Condensation Polymers“, „Microhardness of Polymers“, „Химия и физика на полимерите“ в съавторство с проф. Иван Панайотов и др. Регистрира 36 български и 11 американски патента.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Награда на Съюз на учените в България за монографията „Структура и свойства на полимерите“ (1985).
  • Награда за принос в образованието и науката на Софийски университет (1989).
  • Диплом „Александър фон Хумболт“, Германия за изключителни научни постижения в областта на микромулекулярната химия (1971, 2001).
  • Почетен знак на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ със синя лента за приносите му в преподавателската, научноизследователската и популяризаторска дейности в областта на високомолекулните съединения (2006).
  • Медал за забележителни и изключителни изследвания върху съвременни материали и технологии за 2017 г. на Международната асоциация за съвременни материали (IAAM).
  • Доктор хонорис кауза на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ (2018).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Кузманов Ю., Смислени години. История на училище „Христо Кърпачев“ 1945 – 1991 г., Издателство „Инфовижън“, Л., 2012.
  • Факиров Ст., След седемдесетте. Спомени в бъдещето, С., УИ „Св. Климент Охридски“, 2011.