Направо към съдържанието

Спиро Петров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Спиро Петров
български революционер
Роден
Починал
Кукла, Османска империя
Сборните чети през февруари 1903 година при пещерата Капе край село Крушево, Сярско. Петров е на петия ред, втори от ляво надясно след Яне Сандански.

Спиридон Петров[1] Костов,[2] известен като Спиро Славея и Спиро Певеца или Люботски,[3] е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[4]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Спиро Петров е роден на 20 октомври 1870 година в град Прилеп.[5] Занимава се с търговия и притежава бакалница в София. В 1895 година се включва в Четническата акция на Македонския комитет. По-късно се присъединява към ВМОРО и от 1901 година става четник на Яне Сандански. Участва в аферата „Мис Стоун“. По време на Илинденско-Преображенското въстание е определен за мелнишки войвода. В края на август 1903 година заедно с четата на ВМОК, начело с Константин Настев пренасят оръжие от Банско за въстаниците в Мелнишко. На 4 септември двете чети са открити в землището на село Пирин, под връх Кукла[6][7] в Пирин, където водят драматично сражение с турски аскер, в което загива войводата Петров, заедно с шестима свои четници.[8] Христо Силянов пише:

Спиро Петров бе голям песнопоец. Пееше и през време на сражението, докато един вражески куршум не прекрати песента и живота му.[9]

Отрязаните глави на войводата Спиро Петров и четника Димитър Гайгуров са предадени от турците на жителите на село Пирин, които ги погребват до апсидата на църквата „Свети Никола“.[10]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Троански, Хр., Кажи кога да умра, Работилница за книжнина-Васил Станилов, 2007, с. 70
  2. Бѣлевъ, Г. Ив. Христо Ив. Сираковъ като македонски деецъ и борецъ за свободата на Македония // „Илюстрация Илиндень“ X (9 (99). София, Ноемврий 1938. с. 13.
  3. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 61.
  4. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 113.
  5. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 356-357.
  6. Тасев, Христо. Събитията в района на село Пирин през 1903 г. - В: 90 години Илинденско-Преображенско въстание, София, 1994, стр. 168-170.
  7. Динчев, Костадин. Юнаци още комити, 1993, стр. 163-164.
  8. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 128.
  9. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 343.
  10. Тасев, Христо. Събитията в района на село Пирин през 1903 г. – В: 90 години Илинденско-Преображенско въстание, София, 1994, стр. 174.