Направо към съдържанието

Снежана Борисова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Снежана Борисова
българска певица
Родена
Музикална кариера
СтилБългарска народна музика, уърлд мюзик
Инструментивокал
Активностот 1983 г.
Свързани изпълнителиДържавен фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“
Трио „Българка – Пенев“
Снежана Борисова в Общомедия

Снежана Борисова е българска народна певица.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Снежана Борисова е родена през 1955 година в Горни Лозен, Софийско, където от детска възраст пее местни фолклорни песни. Завършва Икономическия техникум, след което кандидатства в естрадния отдел на Държавната музикална академия, но не е приета. Известно време живее в Пловдив, където работи в системата на Централния кооперативен съюз и се опитва да постъпи във Фолклорен ансамбъл „Тракия“, но през 1983 година получава място в Държавния фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“ в София.[1]

В Ансамбъл „Филип Кутев“ Борисова преминава през интензивно обучение, приспособявайки се към характерните за стила му тежки обработки на фолклорна музика от цялата страна. Още в Пловдив през октомври 1982 година прави първите си записи за радиото в съпровод на Средногорската тройка. От 1983 година записва в София традиционни лозенски песни, първоначално едногласно, а след това и многогласно с други певици от Ансамбъл „Филип Кутев“.[2]

Снежана Борисова е включена в създадения по инициатива на композитора Стефан Драгостинов Квинтет „Лозенки“ в рамките на Ансамбъл „Филип Кутев“, който изпълнява негови обработки на лозенски песни. Изпълнения на квинтета са включени в издадения през 1988 година в Япония албум на ансамбъла, който има голям търговски успех там. По това време записва с Павлина Горчева и Кунка Желязкова песента „Ой, шопе, шопе“ в обработка на Стефан Мутафчиев, която е масирано излъчвана в медиите и придобива широка популярност.[3]

От началото на 90-те години Борисова все по-често се включва в различни проекти, интегриращи народна музика в други жанрове и контексти. Стефан Мутафчиев включва нейно изпълнение на песента „Сокол ми литна“ в композиран от него джаз балет, с Квинтет „Лозенки“ записва музика за анимационни филми, с Теодосий Спасов – за куклен театър, сътрудничи на Мариус Куркински в театралния му моноспектакъл „Евангелие по Матея“.[4]

През 1990 година записва с продуцента Димитър Пенев първия си самостоятелен албум „Снежана – дискофолк“, който заради липса на финансиране е издаден едва през 1994 година. Също в сътрудничество с Пенев участва в групата Трио „Българка – Пенев“ (заедно с Мая Денчева и Стоянка Бонева), която издава един албум през 1994 година.[5]

В началото на 1995 година Снежана Борисова участва групата от певици от Ансамбъл „Филип Кутев“, която записва част от музиката на Горан Брегович за филма „Ъндърграунд“.[6] Малко по-късно тя напуска Ансамбъл „Филип Кутев“ и се включва, заедно с Людмила и Даниела Радкова, в създадения от Брегович голям музикален ансамбъл, с който работи до 2000 година.[7] С него те изпълняват фрагменти от няколко български народни песни („Чичовите конье“, „Янината майкя“, „Заиграло лаленце“, „Събрали се девет села“, „Мори овчар стои на брегове“), интегрирани в еклектичните композиции на Брегович.[6] Ансамбълът изнася концерти в най-престижните световни сцени – „Олимпия“ в Париж, Кралската фестивална зала в Лондон, „Санта Чечилия“ в Рим, на Акропола в Атина, гостува на международния фестивал в Сан Ремо и на джазфестивалите в Монтрьо (Швейцария) и Сопот (Полша).

След като се разделя с групата на Горан Брегович, Борисова изпълнява вокални партии в няколко кинопродукции, главно на италианския композитор Карло Силиото,[8] сред които „Свети Павел“ и „Юлий Цезар“, както и италианските „Черната завеса“ и „Лурдс“. По същото време тя създава с Цветан Чобанов и Ясмин Исинов групата „Трансформейшън“, която през следващите години издава няколко албума, съчетаващи фолклорна и електронна музика.[9] През 2004 г. е издава албума „Българско фолклорно наследство“, който включва 27 народни песни.[10]

Певицата е и преподавател по народно пеене за деца в гр. Златица, Горни Лозен. През 2008 г. създава фолклорна Формация „Димана“, която подготвя бъдещи певци и музиканти.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Цитирани източници
  • Пейчева, Лозанка. Между Селото и Вселената: старата фолклорна музика от България в новите времена. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2008. ISBN 978-954-322-257-5.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]