Направо към съдържанието

Славчо Даскалов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Славчо Даскалов
български военен
Роден
Починал
1974 г. (74 г.)
Погребан„Свети Георги“, Разлог, Република България

Учил вНационален военен университет

Славчо Благоев Даскалов е български военен, полковник и краевед, изследовател на историята на град Разлог.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 28 февруари 1899 година в Мехомия, тогава в Османската империя, в големия родолюбив род Даскалови, взел дейно участие в Българското възраждане в Разложко. Негов брат е българският църковен деец Димитър Даскалов. Славчо Даскалов постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище, което завършва и на 11 април 1922 година е произведен в чин подпоручик.[1][2] Службата му започва в казармата в Разлог. Между 1 октомври 1929 и 1 октомври 1930 г. завежда прехраната в Школата за запасни офицери в София. През 1931 г. завършва курс за ротни командири. От 1933 до 1934 г. е командир на граничен взвод в 22-ри граничен участък. В периода 1938 – 1940 г. е командир на 21-ви граничен участък. През 1939 г. завършва курс за командири на дружина.

Завършва Щабния офицерски курс във февруари 1940 година и във военната си кариера достига до чин полковник. Военен командир е в Дупница, Разлог, Белоградчик, Горна Джумая, София, Лом, Търново, Тасос, Пирот, Видинско, Ботевград. Работи като преподавател в Школата за запасни офицери в София и в Пехотната школа в Търново. Славчо Даскалов е началник на 16 Военно окръжие в Ботевград в периода 1 октомври 1941 – 1 август 1944 година. Отличен е с най-високия военен орден „За храброст“ IV степен, I и II клас като командир на Петдесети пехотен нишавски полк, който взима участие в боевете при Страцин, Скопие и Бяла паланка. Командир на полка е в периода 1 септември 1944 – 31 януари 1945 г.[3] Отличен е с високия орден „Свети Александър“ с мечове – IV степен за изключителната си служба като началник на строево отделение при Щаба на трети корпус от Първа българска армия в Унгария. Началник на строевото отделение от 1 февруари 1945 г. до края на войната. Пенсионира се в 1946 година.[1][2] Първоначално е освободен „по разпореждане“, а след това е променено на за фашистки прояви" и по-късно на „за груби фашистки прояви“.[4]

В 1948 година е отнета офицерската му пенсия от новата комунистическа власт и е изселен от София в Разлог. На 15 февруари 1951 г. е взет на оперативно-наблюдателно дело (ОНД) „Лакей“ от Държавна сигурност. Осъден е на 10 години затвор в 1953 година, конфискация на половината имущество и 10 000 лева глоба и лишаване на права за 13 години. Славчо Даскалов лежи три години в концентрационния лагер „Белене“ и в Благоевградския и Пазарджишкия затвор. В април 1956 година присъдата му е отменена. В следващите години развива широка дейност по изследването на историята на родния си град – изследва архивите и разговаря с участници в исторически събития. В резултат издава книга, посветена на историята на Разлог от края на ХІХ – началото на ХХ век, озаглавена „Бележки из близкото минало на град Разлог“.[1]

Умира в 1974 година. По негово желание е погребан в семейната гробница на Даскалови в църквата „Свети Георги“ пред училището, основано от неговия прадядо Михаил Манзурски в родния му град.[1]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

  • Подпоручик (11 април 1922)
  • Поручик (1925)
  • Капитан (май 1934)
  • Майор (1939)
  • Подполковник (1943)
  • Полковник (6 май 1945)

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
Солун Тахчиев
(XVII век — ΧVIII век)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никола Манзурски
(XVII век — ΧVIII век)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Филотей Самоковски
(ΧVIII век — около 1820)
 
 
 
Илия Манзурски
(XVIII век — ΧIΧ век)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Йосиф Манзурски
(1774 — 1814)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Михаил Манзурски
(1799 — 1864)
 
 
 
Илия Манзурски
(около 1800 — ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Попмихайлов
(1832 — 1925)
 
 
 
 
 
Катерина Чолакова
 
Никола Чолаков
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Илия Попмихайлов
(1862 — 1908)
 
Благой Даскалов
(1867 — 1956)
 
Никола Даскалов
(1880 — 1903)
 
Георги Чолаков
(1853 — 1919)
 
Илия Чолаков
(1865 — 1916)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Славчо Даскалов
(1899 — 1974)
 
 
 
Димитър Даскалов
(1903 — ?)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Нови книги: Славчо Даскалов – Бележки из близкото минало на град Разлог // Агенция „КРОСС“, 14 октомври 2011 г. Посетен на 25 юни 2020 г.
  2. а б Македонски преглед, томове 28 – 29, Македонски научен институт, София, 2006, стр. 128.
  3. ДС и офицерите от БНА (1944 – 1960 г.)“, КРДОПБГДСРСБНА, 2014, с.612
  4. ДС и офицерите от БНА (1944 – 1960 г.)“, КРДОПБГДСРСБНА, 2014, с.612