Синайски псалтир
| Синайски псалтир | |
 Страница от откритата през 1975 г. част на Синайския псалтир | |
| Създаден | X – ХІ век |
|---|---|
| Оригинален език | глаголица |
| Синайски псалтир в Общомедия | |
Синайският псалтир (на латински: Psalterium Sinaiticum) е старобългарски[1] глаголически ръкопис, създаден през X - XI век.[2]
Сведения[редактиране | редактиране на кода]
Открит е от архимандрит Порфирий Успенски през 1850 г. в Синайския манастир „Света Екатерина“, където се пази и днес.[3] Първоначално са известни 177 листа, а през 1975 г. по време на ремонтни работи в манастира са открити още 32. Така ръкописът обхваща в сегашния си вид 209 пергаментови листа, но краят му не е запазен.
Паметникът съдържа 151 псалма, 14 библейски песни, молитвата „Отче наш“, „Утренята песен“ („Слава во вишних Богу...“) и началото на „Чина на вечернята“.[4] Това е най-ранният запазен текст на Псалтира на славянски език. Писан е от поне седем книжовника.[5] Използваната глаголица не е съвсем обла и на места е комбинирана с кирилски букви.[6] Ръкописът показва архаични черти в правописа. В езиково отношение се различават два пласта: по-старият отвежда към писмеността на Панония и Моравия, а по-новият е източнобългарски, доближаващ се до езика на Зографското евангелие и на Супрасълския сборник.[7]
Украсата на псалтира е дело на трима от книжовниците-преписвачи. Орнаментите са очертани със същото кафеникаво мастило, с което е писан текстът, и са оцветени в жълто, червено и зелено.[8] В стила им се открива влияние на гръцки ръкописи от западните области на Византийската империя.[9]
Издания[редактиране | редактиране на кода]
- Psalterium: Glagolski spomenik manastira Sinai brada (ed. Geitler, L.). Zagreb, 1883 [първо издание; смята се за неточно]
- Синайская псалтырь: глаголический памятник XI в. (ред. Северянов, С. Н.). Петроград, 1922
- Psalterium Sinaiticum: An 11th-Century Glagolitic Manuscript from St. Catharine’s Monastery, Mt. Sinai (ed. Altbauer, M.). Skopje, 1971 [фототипно издание]
- Psalterii Sinaitici pars nova: monasterii s. Catharinae codex slav. 2/N (ed. Mareš, F. V.). Wien, 1997 [издание на откритата през 1975 г. част от ръкописа]
Изследвания[редактиране | редактиране на кода]
- Ватрослав Ягич, Четыре критико-палеографические статьи. Санкт-Петербург, 1884, 42-65.
- Ю. В. Петровская, К вопросу о мене глухих в старославянских памятниках. Мена глухих в Синайской псалтыри. – Известия Отделения русского языка и словесности императорской Академии наук, 21, 1916, кн. 1, 279-319
- С. M. Кульбакин, Полугласници у Синаjском Псалтиру. – Јужнословенски филолог, 5, 1925-1926, 69-82
- B. Arnim, Studien zum altbulgarischen Psalterium Sinaiticum. Leipzig, 1930
- C. M. MacRobert, Re-evaluating the Psalterium Sinaiticum: the Limitations of Internal Reconstruction as a Text-Critical Method. – Poznańskie Studia Slawistyczne, 14, 2018, 149–167
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Синайски глаголически псалтир - Андрей Бояджиев // Архивиран от оригинала на 2008-03-29. Посетен на 2008-08-03.
- ↑ kodeks.uni-bamberg.de
- ↑ К. Куев, Съдбата на старобългарската ръкописна книга през вековете. С., 1986, 192-193.
- ↑ Велковска, Е. Денонощното богослужение в Синайския евхологий. – Старобългаристика, 24, 2000, № 4, 33–34.
- ↑ П. Илчев, Синайският псалтир и неговите писачи. – В: Славянска палеография и дипломатика. С., 1980, 89-95.
- ↑ Б. Велчева, Глаголицата и школата на Климент Охридски. – В: Климент Охридски: Сборник от статии по случай 1050 години от смъртта му. С., 1966, 133-141.
- ↑ И. Карачорова, Лексиката на новооткритата част на Синайския псалтир. – Старобългаристика, 31, 2007, № 3, 41–70.
- ↑ Л. Мавродинова, Украсата на Синайския псалтир. – Старобългарска литература, 13, 1983, 74-90; В. Иванова-Мавродинова, Л. Мавродинова. Украсата на старобългарските ръкописи до края на XI век. – Кирило-Методиевски студии, 12, 1999, 33-39.
- ↑ Уханова Е. В. К вопросу о происхождении принципов оформления глаголических рукописей X–XI вв. – В: Древнерусское искусство. Искусство рукописной книги: Византия, Древняя Русь (ред. Э. Н. Добрынина). Санкт-Петербург, 2004, 221-244.
