Направо към съдържанието

Сергей Вавилов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сергей Вавилов
Сергей Иванович Вавилов
съветски физик
Роден
Починал
25 януари 1951 г. (59 г.)
Москва, Русия
ПогребанНоводевическо гробище, Хамовники, Русия

Учил въвФизико-математически факултет на Московския университет
Научна дейност
ОбластФизика
Работил вФизически институт Лебедев
Академия на науките на СССР
Московски държавен университет
Московски физико-технически институт
Семейство
Братя/сестриНиколай Вавилов
Сергей Вавилов в Общомедия

Сергей Иванович Вавилов (24 март 1891 - 25 януари 1951) - съветски физик, обществен деец, академик от 1932 г. Председател на Руската академия на науките от юли 1945 до смъртта си през 1951 г. Бил е ръководител на Физическия институт Лебедев. Работи главно в областта на физическата оптика и полага основите на нова насока - микрооптиката. Развива теорията на луминисцентното светене. Под негово ръководство е открит ефектът на Черенков, откритие, за което Павел Черенков е награден с Нобелова награда за физика през 1958 г. Има значителни приноси в естествознанието, философията и историята на науките. Бил е главен редактор на Голяма съветска енциклопедия и член на Върховния съвет на СССР. Той пише за живота и творчеството на велики мислители, като например Тит Лукреций Кар, Галилео Галилей, Исак Нютон, Михаил Ломоносов, Майкъл Фарадей и Пьотър Лебедев. Носител на Държавна награда на СССР през 1943, 1946 и 1951 г. (посм.). Неговият брат Николай Вавилов е известен руски генетик.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  1. М. Борисов, „Изследванията на С. И. Вавилов върху физиката на луминесцентните явления“, Научно-популярна сесия в памет на акад. Сергей Иванович Вавилов (17 – 18.10.1951), София, Изд. БАН, с. 39–77 (1954)
  2. Н. Ахабабян, Сергей Иванович Вавилов (по случай 100 години от рождението му), Светът на физиката, кн. 1, с. 30–35 (1991)
  3. Л. Спасов, Г. Камишева, Милко Борисов за себе си и другите за него, София, Акад. изд. „Проф. М. Дринов“ (2008) с. 183