Свети Атанасий (Бельово)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Атанасий.
| „Свети Атанасий“ | |
 Поглед към храма от североизток | |
 Местоположение в Сандански | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Бельово |
| Религия | Българска православна църква - Българска патриаршия |
| Епархия | Неврокопска |
| Архиерейско наместничество | Санданско |
| Тип на сградата | еднокорабен храм |
| Изграждане | 1873 г. |
| Статут | действащ храм, паметник на културата |
| „Свети Атанасий“ в Общомедия | |
„Свети Атанасий“ е българска църква в светиврачкото село Бельово, обявена за паметник на културата.[1]
Архитектура[редактиране | редактиране на кода]
Църквата е разположена югозападно от селото в живописна местност на един остър хълм, заобиколен от пропаст. Тя е еднокорабна, едноапсидна каменна сграда с размери – 12 m дължина и 8 m ширина. Построена е в 1873 година, най-вероятно на мястото на по-старо светилище. Поради архитектурните ѝ особености се смята, че църквата първоначално е била параклис. Към западната фасада на по-късен етап е построен обширен притвор, а над него е изградена училищна постройка, която по-късно е разрушена.[1] Местните хора считат църквата за манастирска. Според отец Ангел Столинчев, по-рано целият хълм е бил заобиколен с голяма стена, от която през 1963 година са личали развалини.[2]
Интериор[редактиране | редактиране на кода]
Възрожденската украса на интериора е цялостно запазена. Добре съхранени са стенописите, покриващи всички стени, оцветеният касетиран таван с изображението „Христос Вседържител“ в централния медальон, иконостасът с иконите.[1] Над страничния вход на храма съществува възпоменателен надпис от 1874 година, от който се разбира, че живописта е дело на зограф Милош Яковлев. Като цяло програмата на стенописите в храма се състои от стандартни композиции и от общоприетите и почитани в православния свят светци. В апсидата е „Света Богородица Ширшая небес“ и под нея са „Великите отци“. В протезиса също традиционно е „Христос в гроба“ и „Умиването на нозете“. По южната и северната стена в горната зона е евангелският цикъл, а в долната – светци войни в цял ръст, архиереи и мъченички. На западната стена е „Страшният съд“. В интерпретирането на сюжетите проличава творческата индивидуалност на автора. Изображенията са раздвижени с топъл колорит, много битови подробности, български надписи и само в общи линии следват общоприетите иконографски схеми.[3] Стилът на работа на Милош Яковлев е специфичен и трудно може да се сравни с работилите по същото време зографи.[4]
Иконостасът е триделен. Иконите на него също са дело на майстор Милош Яковлев. Живописта е запазена добре с някои изключения.[3][5]
Царските двери са единственият резбован елемент в храма. Изработени са като сложно преплетени лозови и розови клончета, стилизирани цветя, гроздове и птици. Предполага се, че са дело на Йосиф Йосифов от Каракьой, който работи с Яковлев по украсата и на други църкви.[3]
Датираната в два възпоменателни надписа стенна живопис от 1873 и 1874 г., дава основание да се смята, че стенописите в този храм са най-ранното известно произведение на майсторите от зографската фамилия Минови, произхождаща от мияшкото дебърско село Галичник, Западна Македония. Църквата има и интересен иконостас, дело на същия зограф.[4]
Примитивните стенописи на западната фасада, които не са в добро състояние, са дело на самоук народен майстор. Имат поучителен характер и изобразяват сцени от мъченията на грешниците в Ада.[3]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 403.
- ↑ Столинчев, Ангел. Църква. Летопис на духовна околия Сандански. И на църковния разкол в отечеството летопис. Том първи, София, 2015, стр. 585-586.
- ↑ а б в г Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 404.
- ↑ а б Димитров, Вл. Стенната живопис в храма „Св. Атанасий“ в село Бельово, Мелнишко. – В: Изкуство и контекст. Текстове от Четвърта младежка конференция. БАН, С., 2008, стр. 258-265.
- ↑ Димитров, Владимир. Зографите от фамилията Бундовци (Минови) от Галичник и техните творби в България // Патримониум.мк 4 (7-8). 2010. с. 458.
