Направо към съдържанието

Райна Костенцева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Райна Костенцева
българска писателка
Родена
1885 г.
Починала
1967 г. (82 г.)
Семейство
БащаМихаил Костенцев
МайкаМария Костенцева
СъпругАвгуст Розентал

Райна Михайлова Костенцева, публикувала и като Райна Мецгер, е българска писателка и преводачка, литературна критичка, участничка в литературния кръг „Хиперион“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е в 1885 година в София, в семейството на видните български просветни дейци Михаил Костенцев от Ново село, Щипско и Мария Томанова от Самоков.[1] Завършва средно образование, учи във френския колеж и в Софийския университет, където следва славянска филология. В 1905 година заради участие в студентските бунтове е изключена от университета, баща ѝ тегли заем и я изпраща в Женева, където записва филология. Поради недостиг на пари се връща в Софийския университет, след като наказанието ѝ изтича, но след освиркването на княз Фердинанд от студентите университетът е затворен. Баща ѝ не допуска тя да се запише при новоназначените професори изменници („Нема да им се кланяме на тия кучинья професорите, ке го изпратеме детето у странство“), взима нов заем и тя учи в Женева до 1908 година.[2][3]

Райна Костенцева, нарисувана от съпруга ѝ Август Розентал

След завръщането си в България става учителка в Бургас и Добрич. В 1912 година се омъжва за българския художник и поет Август Розентал; четири месеца след сватбата им започва Балканската война, в която той се включва като доброволец и загива. След смъртта му се ражда техният син Август. За да ѝ помогне, баща ѝ отново тегли заем и я изпраща с детето в Мюнхен да следва, тя записва германистика и други дисциплини, започва тезата си за докторат на тема „Марионетният театър“. В Мюнхен преживява Баварската революция. След потушаването ѝ е арестувана и получава заповед да напусне страната. Неин другар, Макс Мецгер, ѝ предлага да се оженят, за да получи тя легализация, но иска и да избяга от страната, и двамата идват в България. Мецгер става близък приятел на Гео Милев, сътрудничи на списанията „Пламък“ и „Новис“.[2][4] Двамата имат една дъщеря, Ингеборг Мецгер-Клет, писателка и актриса. Двамата се разделят в 1932 година.[2]

Райна Костенцева владее френски, немски, италиански, руски, чешки, сръбски и хърватски, от които, както подчертава Мария Грубешлиева, перфектно немски, френски и руски, и превежда.[5] Сътрудничи на различни вестници и списания, участва в литературния кръг „Хиперион“.[6] Нейни статии са публикувани в различни трудове: „Емануил П. Димитров като поет на децата“ – в юбилейния сборник за Ем. Попдимитров по случай 25-годишната му литературна дейност (1906 – 1931), „Драматическата творба на Антон Страшимиров и театъра“ – в юбилейния сборник по случай 60-годишнината на А. Страшимиров, чествана на 15 ноември 1931 година, „Ас. Златаров“ – в юбилейния сборник (1932), посветен на него, и др. Запазен е неин сценарий за филм: „Обикновена история“ (1941).[7] Издава книгата „Момиченцето и бухала“ (1921) – приказка за деца, с 8 картинки дървена резба и ръчно оцветени от Макс Мецгер.[8] Отваря детски курсове за езици. Работи като извънредна сътрудничка в Бюрото по печата по времето на Стамболийски. Два пъти започва работа като учителка в София, но е уволнявана от Александър Цанков.[9][10]

По време на англо-американските бомбардировки над София апартаментът ѝ на ул. „Раковски“ 125 е унищожен. След Деветосептемврийския преврат не успява навреме да представи бракоразводен документ и цялото ѝ имущество е конфискувано като на германска поданничка. Живее в мизерни условия.[9][10]

През 60-те години Райна Костенцева написва спомени за живота в София в първите десетилетията след Освобождението, когато градът се променя и развива като столица. „Във възпроизвеждането на спомените си аз се помъчих да отразя колкото е възможно по-точно всичко онова, което съм добре запомнила още от най-ранно детство: важни събития, исторически факти и хора, срещани, наблюдавани отблизо и отдалеч, които все още твърде ясно виждам пред очите си“. Книгата „Моят роден град София преди 75 години и после“ е издадена в 1979 година, второ издание в 2008 година.

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги
Костенцев
 
 
 
 
Костенцев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Михаил Костенцев
(1832 – 1929)
 
Мария Костенцева
(1849 – 1929)
 
Арсени Костенцев
(1842 – 1921)
 
Антон Костенцев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Август Розентал
(1876 – 1912)
 
Райна Костенцева
(1885 – 1967)
 
Макс Мецгер
(1898 – 1979)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Август
Розентал
 
Ингеборг
Мецгер-Клет
 
 
 
 
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Костенцева, Райна. История на моя род. София, „Везни“, брой 3 – 4, 2000. с. 42.
  2. а б в Костенцева, Райна. Моят роден град София в края на XIX – началото на XX век и след това. София, Рива, 2008. ISBN 978-954-320-206-5. с. 243 – 246, 265, 266.
  3. НБКМ-БИА, фонд 582, а.е. 4, л. 7 и 8. Автобиография на Райна Михайлова Костенцева (по първи брак – Розентал, по втори – Мецгер), соф. жителка, ул. „Московска“ № 3
  4. Жечев, Николай. Спомени за някогашния книжар и издател Михаил Костенцев. София, „Везни“, брой 3 – 4, 2000. с. 39.
  5. НБКМ-БИА, Фонд. 582, а.е. 6, л. 4
  6. Теодор Траянов и литературен кръг „Хиперион“ ще бъдат почетени с изложба // lira.bg. 26 март 2012. Посетен на 14 март 2024.
  7. Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления, съхранявани в Български исторически архив. Книга VII. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“, 1986. с. 261.
  8. Костенцева, Райна. Моят роден град София в края на XIX – началото на XX век и след това. София, Рива, 2008. ISBN 978-954-320-206-5. с. илюстрация.
  9. а б НБКМ-БИА, фонд 582, а.е. 4, л. 7 – 8.
  10. а б Костенцева, Райна. Моят роден град София в края на XIX – началото на XX век и след това. София, Рива, 2008. ISBN 978-954-320-206-5. с. 245.