Разложки революционен район
| Разложки революционен район | |
 Печат на Разложката революционна околия | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | революционна организация |
| Основана | 1898 г. |
| Закрита | 1934 г. |
| Положение | несъществуваща |
| Цел/фокус | Автономия за Македония и Одринско |
| Езици | български |
Разложкият революционен район от Серския революционен окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация обхваща териториите на Разложката кааза в Османската империя. Център на революционния район е Банско.[1]
Първи ред от ляво надясно: Миле Бизев, Никола Колчагов, Иван Вапцаров, Симеон В Молеров, Иван В. Молеров;
В средата: Лазар Колчагов, Ангел Балев;
Заден ред от ляво надясно: Тасе Фурнаджиев, Йонко Вапцаров, Михаил Решовалиев, Лазар Томов, Никола Попиванов, Костадин Молеров, Димитър Младенов, Милош Колчагов
До 1896 година революционни дейци в Разлога са Лука Поптеофилов, Иван Бележков, Иван Каназирев, Константин Саев и Димитър Тодев. В учебната 1896/1897 година като учител в Банско от Щип е преместен лидерът на Организацията Гоце Делчев и разложката мрежа на ВМОРО се разширява. През ноември 1896 година Делчев заклева за член на Организацията и Лазар Томов,[2] а след това урежда Мехомийския революционен комитет в състав Иван Бележков, председател, Иван Каназирев, секретар-касиер и Дафе Захов, Лазар Томов и Георги Рачев, членове.[1]
В края на 1896 година Делчев напуска Банско и заминава за България, като преди напускането си урежда ръководното тяло на революционния район в Банско: Димитър Тодев, председател и секретар и членове Борис Тодев, Симеон Молеров (по-късно войвода), Иван Вапцаров (по-късно войвода), Иван Колчагов и Иван Хадживълканов. Основната тежест е поета от Димитър Тодев. В революционната организация влиза почти цялото население на Банско и от двете общини православната и протестантската и всички учители: главният учител Лазар Томов от Годлево, Костадин Молеров от Банско, Никола Попиванов от Долно Драглища, Илия Крантев от Скребатно, Михаил Решовалиев, Костадин Чучулайн и Костадин Кушьов и тримата от Банско, Иван Илиев от Скребатно, както и учителката Сола Сирлещова Колчагова от Банско. Ръководството урежда упражнения по стрелба в салона на училището. Организира и екскурзии в Пирин за упражнения по стрелба, като първата такава става в 1898 година в Бъндерица под върха Елтепе.[3]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Томов, Лазар. Спомени за революционната дейност в Серския окръг. Издателство на националния съвет на Отечествения фронт, 1952. с. 13.
- ↑ Томов, Лазар. Спомени за революционната дейност в Серския окръг. Издателство на националния съвет на Отечествения фронт, 1952. с. 12.
- ↑ Томов, Лазар. Спомени за революционната дейност в Серския окръг. Издателство на националния съвет на Отечествения фронт, 1952. с. 14.
