Направо към съдържанието

Проломни релефни форми

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Проломните форми на релефа са група вдлъбнати (негативни) релефни форми, които са създадени от ерозионната сила на течащата вода.

Представляват вид долини, но в най-общ смисъл те не са тектонски обусловени и не биха съществували без въздействието на река. Отличават се с издължена форма, и твърде различаваща се широчина, зависеща от особеностите на скалния състав в района на пролома.

Ждрелото Итамбезиньо в Бразилия

Името произлиза от това, че водата „проломява“, тоест си пробива път чрез разрушаване.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Проломните долини имат стръмни склонове и в най-ниската си част са тесни. Обикновено свързват две равнинни форми – полета, низини, равнини. Проломната долина винаги е всечена по-ниско от най-ниската част на по-високата оградна равнина или поле. Всеки пролом започва с т. нар. котловинен праг. Той регулира силата и пълноводието на реката през пролома.[1]

Искърският пролом в най-тесните си части (Врачанска Стара планина)

Образуване[редактиране | редактиране на кода]

Антецедентна теория – обяснява случаите, когато реката проломява издигаща се планина по-бързо от процеса на издигане. Така реката, която е по-стара, не променя курса си на течение. Такава долина се нарича антецедентна.

Езернопреливна теория – приема, че когато по-ниско от езерен басейн има по-слабо споени скали, всяко преливане на водите отнася част от скалите и така образува пролом.

Ерозионна теория – залага на особено явление, наречено пиратерия – отнемане от река на водосборния басейн на друга река.[2] Така се срещат противоположни долини и планината между тях се проломява.

Тектонска теория – обяснява появата на пролом с обстоятелството, че реката попада на тектонски обусловен район с по-неустойчиви скали (налични разломни структури).

Каньонът Зайон в Юта (САЩ)

Видове[редактиране | редактиране на кода]

Основните видове проломни форми са свързани с района, в който са образувани:

Каньон – създава се в равнинен район (често платовиден) с много меки скали. Това се дължи изцяло на ерозията. Достигат до големи размери – както дълбочина, така и ширина.

Пролом – създава се в планински район, поради което е по-тесен. В този случай е възможен различен произход. Все пак проломът е достатъчно широк, за да може през него удобно да се прокарват пътища и железопътни линии.

Ждрело – много тесен пролом в коренни скали, със значителнон по-малки размери. Ждрелото е толкова тясно, че дъното му се заема само от речното легло. Страните са отвесни, пътищата трябва да се вкопават в скалите.[3]

На български език за пролом се използват също и думите клисура и дефиле. Често се случва една проломна форма да премине в друга в зависимост от това дали се стеснява или разширява. Например в отделни части на Гранд Каньон река Колорадо образува истински ждрела.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ерозия. Ерозионни форми и наслаги, на сайта Научен свят
  2. Пенин, Румен. Физическа география и ландшафтна екология. Терминологичен речник. София, Булвест 2000, 2007. ISBN 978-954-18-0547-3. с. 259.
  3. Това разграничение виж в Курчатов, Всеволод. Геология за всеки. София, Пенсофт, 2004. ISBN 954-642-094-8. с. 179.