Послание към филипяните
| Послание към филипяните | |
| Επιστολή προς Φιλιππησίους | |
.jpg) | |
| Автор | Павел |
|---|---|
| Създаден | около 63 година |
| Поредица | Нов Завет |
| Предходна | Послание към ефесяните |
| Следваща | Послание към колосяните |
| Послание към филипяните в Общомедия | |
Послание на св. ап. Павла до Филипяни е библейска книга, осемнадесета в Новия завет. Авторството на книгата се приписва на апостол Павел, а Тимотей Ефески като съавтор и представлява специално послание до християнската църква във Филипи. Павел, Тимотей и Сила (и вероятно Лука) посещават Филипи в Македония по време на второто благовестническо пътуване на Павел от Антиохия, което се случва между 49-та и 51 година. В Деяния на светите апостоли Павел и Сила са обвинени, че внасят смут в града.
Посланието най-вероятно е писано в Рим по време на първото заточение в затвор на Павел около 63 година. Повод за написването са самите християни във Филипи, които след като научават, че техният учител е хвърлен в затвора, му изпращат парична помощ по своя съгражданин Епафродит. Втората причина е и появата на лъжеучители в града.
От 60-те години на XX век се появява общ консенсус сред библейските учени, че посланието не е написано като едно цяло писмо, а е по-скоро компилация от фрагменти от три отделни писма на Павел до църквата във Филипи.[1][2]
Съдържание[редактиране | редактиране на кода]
В началото Павел говори за своята мисия в живота, която е тясно свързана с делото на благовестието за Иисус Христос.[Филип. 1:12 – 26] Авторът насърчава филипяните да запазят единството на вярата си и говори за своите проповеднически планове.[Филип. 2:19 – 30]
Глава 2 от посланието съдържа известна поема, описваща природата на Христос и неговия акт на изкупление. Поемата за Христос е важна, защото силно подсказва, че е имало много ранни християни, които са разбирали Исус като предварително съществуващо небесно същество, което е избрало да приеме човешка форма, а не човек, който по-късно е бил издигнат до божествен статус.[3]
В третата глава се говори за лъжеучителите, които проповядват грешни вярвания, и за опасността от тях. В четвърта глава Павел се обръща директно към някои от членовете на църквата във Филипи и благодари за получената подкрепа.
Посланието се отличава от други с това, че вярващите биват насърчавани да се радват и че радостта от вярата в Иисус Христос е необходима въпреки всички трудности.[Филип. 4:4]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Hansen, Walter. The Letter to the Philippians. Grand Rapids, MI, William B. Eerdmans Publishing Company, 2009. ISBN 978-1-84474-403-9. с. 15.
- ↑ Sellew, Philip. "Laodiceans" and the Philippians Fragments Hypothesis // Harvard Theological Review 87 (1). January 1994. DOI:10.1017/S0017816000031618. с. 17–28.
- ↑ Martin, Ralph P. Philippians 2:5–11 in Recent Interpretation & in the Setting of Early Christian Worship. 2nd. Downers Grove, IL, InterVarsity Press, 1997. ISBN 0-8308-1894-4. с. vii-ix.
|
