Пиетро II Орсеоло
| Пиетро II Орсеоло Pietro II Orseolo | |
 | |
| Роден |
961 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Венеция, Италия |
| Религия | Католическа църква |
| Семейство | |
| Род | Орсеоло |
| Баща | Пиетро I Орсеоло |
| Деца | Джовани Орсеоло Отоне Орсеоло |
| Пиетро II Орсеоло в Общомедия | |
Пиетро II Орсеоло (на италиански: Pietro II Orseolo) от фамилията Орсеоло e двадесет и шести дож на Република Венеция от 991 до 1009 г. При него започва експанзията на Венеция на Изток, която трае 500 години.
Пиетро II Орсеоло е син на свети Пиетро I Орсеоло (928-987), двадесет и трети дож на Венеция, и съпругата му Феличита Малипиетро.[1]
След оплаквания на далматинските градове-държави през 997 г., през 998 г. венецианската флота под командването на Орсеоло напада неретляните и ги побеждава. Оттогава Пиетро носи титлата Dux Dalmatianorum (херцог на Далмация).
Фамилия[редактиране | редактиране на кода]
Пиетро II се жени за Мария Кандиано, дъщеря на двадесет и четвъртия дож Витале Кандиано.[2] Двамата имат петима сина:
- Джовани (984–1007), съуправител на баща си, женен за византийската принцеса Мария Аргира, умира от чума[3]
- Отоне Орсеоло (993–1032), 27. дож на Република Венеция от 1009 до 1026 г.
- Орсо Орсеоло (988–1049), епископ на Торчело, патриарх на Градо
- Витале Орсеоло (* ок. 998), епископ на Торчело
- Енрико Орсеоло
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Andrea da Mosto, I dogi di Venezia. Milano 2003, ISBN 88-09-02881-3
- Romanin, Samuele, Storia documentata di Venezia, Pietro Naratovich tipografo editore, Venezia, 1853.
- Harald Keller: Die Kunstlandschaften Italiens [1960]. Frankfurt a.M. 1983, S. 31.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
|
| Трибуно Мемо | → | дож на Венецианската република (991 – 1009) | → | Отоне Орсеоло |