Направо към съдържанието

Петър Хаджиделев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Петър Хаджиделев
български комунист
Роден
1889 г.
Починал
1983 г. (94 г.)

Учил вСофийски университет
Солунска българска мъжка гимназия
Семейство
БащаХристо Хаджиделев
Братя/сестриГеорги Хаджиделев
Магдалина Хаджиделева

Петър (Ту̀ше) Христов Хаджиделев или Делев с псевдоним Пешо Босяка[1] е български комунистически активист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Петър Хаджиделев е роден в 1889 година в Кукуш в семейството на Христо Хаджидельов и Катерина Измирлиева. Братовчед е на Христо Смирненски.[1] В 1907 година завършва с двадесет и втория випуск Солунската българска мъжка гимназия.[2] Петър Хаджиделев се мести в София, където следва от 1910 година и става привърженик на партията на Димитър Благоев. По-късно при Петър заминава и майка му Екатерина (Тина) Христова Измирлиева-Хаджиделева. Записва се в университета, но незавършил Петър участва в Балканската и Междусъюзническата война като доброволец в Македоно-одринското опълчение, като служи в 4-та и нестроевата рота на 9-а велешка дружина. Награден е с бронзов медал и с орден „За храброст“ IV степен.[3][4] В 1920 година заминава да следва във Виена.[5] Става член на Централния македонски инициативен комитет.[6] Ръководи делегацията на Македонската емиграция в България при пренасянето на костите на Гоце Делчев в Скопие.[7]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
Христо Хаджидельов
(? - около 1900)
 
Катерина Измирлиева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Петър Хаджиделев
(1889 - 1983)
 
Георги Хаджиделев
(1894 - 1925)
 
Магдалина Хаджиделева
 
 
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Смирненски, Христо, Пантелей Зарев, Елена Димитрова. Събрани съчинения, том 4, Български писател, 1960, стр. 646.
  2. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 99.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 749.
  4. Караславов, Георги. Христо Смирненски: биографичен очерк, Български писател, 1967, стр. 52.
  5. Караславов, Георги. Христо Смирненски: биографичен очерк, Български писател, 1967, стр. 97.
  6. Германов, Стоян. Македонският въпрос 1944 – 1989. Възникване, еволюция, съвременност. София, Македонски научен институт, 2012. ISBN 978-954-8187-84-8. с. 116.
  7. Списък на лицата делегати от Националния комитет на Македонците в България (с.11) // vmacedonia.com. Посетен на 29 май 2024.