Направо към съдържанието

Петер Мерзебургер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Петер Мерзебургер
Peter Merseburger
Роден9 май 1928 г.
Починал15 февруари 2022 г. (93 г.)
Професияписател, журналист
Националност Германия
Жанристорически роман
Уебсайт
Петер Мерзебургер в Общомедия

Петер Мерзебургер (на немски: Peter Merseburger) е германски писател и журналист.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Следва немска филология, история и социология. Работи като кореспондент и редактор на Шпигел и на телевизионното предаване Панорама. От 1969 г. е главен редактор за печатните издания на Северногерманското радио (NDR). От 1977 е кореспондент и студио ръководител на немски първи държавен канал (ARD) в различни градове по света: Вашингтон (1977-82), Източен Берлин (1982-87) и Лондон (1987-91). След като се оттегля от телевизията, започва работа като писател. Живее в Берлин и южна Франция. В Германия е известен с биографичните романи за Курт Шумахер и Вили Брант. За биографията на Брант през 2003 получава Немската награда за книги.

Смята, че германската история не трябва да забравя Аушвиц, „катастрофа на цивилизацията“. Въпреки всичко е погрешно историята да се разглежда само от перспективата на националсоциалистическите концентрационни лагери. Добрите идеи допринасят за развитието на историята, лошите водят до катастрофите в нея. Добра идея е просветлението в класическия период, учещо хората сами да си определят съдбата и да не бъдат поданици. Идея с която духът влияе на властта. Обратно лоша идея е националсоциализма или сталинизма, виновни за смъртта на милиони хора. Идея с която властта влияе на духа. Това разбиране го води до написването на романа му за Ваймар: Между Духа и Властта

Романи[редактиране | редактиране на кода]

Митът Ваймар. Между Духа и Властта (1998)

Исторически роман за Ваймар, градът-люлка на класическата немска литература, разглеждащ период 16-20 век. В миналото малкото херцогство е принудено да лавира политически за оцеляване и не е сред големите играчи от епохата. Въпреки това успява да привлече и отгледа много за времето си светила на немската култура (Йохан Себастиан Бах, Гьоте, Шилер, Йохан Готлиб Фихте, Франц Лист...). Културната политика е привличане на млади и обещаващи (и поради това не скъпо платени) интелектуалци, даващи им голяма свобода на словото, мисълта и печата. Разглеждат се също връзките към руския царски двор, Наполеон, масони, илюминати, раждането на националните сформирования, получили голям тласък в херцогството и т.н. След преминаването на класическия период, Ваймар именно заради този период, се превръща в средище и източник на национална гордост и вдъхновение, привличайки влиятелни личности за времето си: Рудолф Щайнер, Хари Граф Кеслер (който полага основите на немското 'архитектурно движение' баухаус (нем. строеж)), Ницше. Ницше се мести тежко болен последните си 3 години от живота при сестра му и въпреки краткия период, Ваймар става център на Ницше архива, който по-късно е разпръснат от ГДР-ските власти, като източник на „голямото зло“. Народно-национална група около Адолф Бартелс проправя пътя към властта на Хитлер. Ваймар става първия град (в това число и Тюрингия), в който националсоциалистите печелят (с избори) властта и където се изгражда Бухенвалд. В театъра на Ваймар е свикана същото така и Ваймарската република. Хотел Елефант (немс. слон) (описан и от Томас Ман в романа му Лоте в Ваймар) подслонява или е средище на повечето изброени горни важни личности. Хитлер дори обмисля да премести централата на партията си именно в този хотел. По-късно видни дейци на ГДР и на обединена Германия също биват гости на хотела. Всички тези събития и хора са били убедени, че тълкуват и използват класическите културати правилно. Повечето то тях (вкл. от ГДР и обединена Германия) след това използват Гьоте и Шилер за своите цели. А неподозиращия за последствията от използваното на името му Гьоте ясно е заявял, освен че национална идея му е чужда (но не и духовно-народната) тълкуването извън контекста води до непредвидими изкривявания. Оставайки в сянка, Ваймар играе решаваща роля за немската история и култура. Леко тромавия стил на романа, не успява да помрачи многото интересни факти и наблюдения.