Направо към съдържанието

Панайот Карагьозов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Панайот Карагьозов
български филолог славист

Роден
23 март 1952 г. (72 г.)

Националност България
Научна дейност
ОбластФилология
Работил вСофийски университет

Панайот Димитров Карагьозов е филолог, специалист по сравнително славянско литературознание, професор, декан на Факултета по славянски филологии в Софийски университет „Свети Климент Охридски“ в периода 2005 – 2015 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 23 март 1952 г. в София.

Доктор е по славистика с дисертация на тема „Сравнительно-исторические синтезы славянских литератур“ (1986). Доктор на филологическите науки с дисертация на тема „Славянските свети мъченици. Светост и канонизация; хронология и типология; критика и апология на славянското мъченичество“ (2006). Професор по славянски литератури в СУ (2007).

През 1983-1990 г. е агент на Държавна сигурност под псевдонима Коларов.[1]

Автор е на над 200 научни публикации в областта на историята на славянските литератури, култури и религиозни практики. От 1992 г. е член на Комитета на българските слависти, а от 2000 г. — на Асоциацията на американските слависти. От 2004 г. е директор на Летния семинар по българистика за чуждестранни българисти и слависти към СУ „Св. Климент Охридски“. Гост професор в Славистичния изследователски център на Хокайдския университет в Сапоро, Япония (2002-2003); лектор по български език, литература и култура и преподавател по история на славистиката и славянски литератури във Философския факултет на Карловия университет в Прага, Чехия (1997-2002).

В Софийския университет чете лекции по „Ренесанс, Просвещение и Възраждане при славяните“, „Сравнителна история на славянските литератури“, „Религиите на славяните“, „История на полската литература“, „Историографии на славянската словесност“ и други.

Избрана библиография[редактиране | редактиране на кода]

Монографии
  • Полската поезия между двете световни войни, С., УИ „Св. Климент Охридски“, 1996.
  • Самосознание словесности. Историографии славянских литератур, С., УИ „Св. Климент Охридски“, 1996.
  • Някогашните славяни днес, С., Издателство „Славика“, 1997.
  • Славянските свети мъченици. Същност и канонизация; хронология и типология; критика и апология на славянското мъченичество, С., УИ „Св. Климент Охридски“, 2006.
Преводи
  • Целувки. Любовна лирика от Мария Павликовска Ясножевска, С., Издателство „Славика“, 1991.
  • Вкусът на любовта, С., Издание на Полския културен институт в София, 1993.
  • Почерк. Стихотворения, С., Издателство „Славика“, 1997.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Решение № 327/ 14.03.2012 г. (DOC) // comdos.bg. Република България. Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, 2012. с. 16-17. Посетен на 15 март 2012.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]