Направо към съдържанието

Орална ваксинация против бяс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Указателни листовки за предстояща ваксинация
Ваксина за орална ваксинация при лисиците
Машина за подаване на ваксинални примамки със самолет
Страни и региони в Европа, в които се извършва орална ваксинация против бяс при дивите животни
Щати и райони в САЩ, където се извършва орална ваксинация против бяс

Орална ваксинация против бяс е профилактично мероприятие за изкореняване на заболяването бяс сред дивите хищни животни вектори на болестта – предимно лисици и по-рядко еноти, енотовидни кучета, койоти и чакали.

История[редактиране | редактиране на кода]

През годините след Втората световна война, благодарение на ограничаване на популациите от безстопанствени кучета и кампанията по ваксинирането им, нивото на градски бяс особено в развитите страни рязко спада. Въпреки това обаче продължава да бъде проблем циркулацията на вируса в популацията от диви животни. Това налага разработването на програми по ограничаването и пълното ликвидиране на болестта сред тях, като се използват ваксинални примамки разхвърляни в природата ръчно, със самолет или хеликоптер. Примамките са пригодени за приемане през устата, откъдето идва и наименованието на кампанията.

В Канада орална ваксинация при дивите животни се извършва от 1985 г. до днес. От 1990 г. се прилага и в някои щати на САЩ като към днешна дата броят на щатите е 16. Поради гъстотата на случаите на горски бяс в района на Апалачите, Тексас, Флорида и Нова Англия ваксинални примамки се залагат в тези райони. Целта на програмата е ваксинация на енотите в 15 от щатите и на лисиците и койотите в Тексас. След извършване на контрол на ваксинацията и новите регистрирани случаи, районите на залагане на примамките ежегодно менят своята големина, изключват се от програмата някои от тях, а се включват нови[1].

В България за пръв път програма за прилагането на орална ваксинация при лисиците е одобрена за изпълнение в периода 2007 – 2011 г.[2]. Поради липсата на финансиране тя не е изпълнявана съгласно заложения срок. През 2009 г. е приета нова „Национална програма за контрол и изкореняване на болестта бяс на територията на Република България“[3]. Същата е съфинансирана от страна на ЕС.

Използвана ваксина[редактиране | редактиране на кода]

Ваксината представлява блокче с размери близки до кибритена кутия. Пригодена е за ръчно залагане или за залагане със самолет или хеликоптер. То е изградено от две части: течна и твърда:[4]

  • Течната част е същинската, поместена в алуминиев блистер, в който се съдържа една ваксинална доза достатъчна да изгради едногодишен имунитет при лисица. Тя съдържа атенуиран щам на Rabies virus, стабилизанти и примамка с тетрациклин.
  • Твърдата част е обвивката около течната и тя придава формата на блокчето. Съставена е от рибно брашно и лой. Има лоша миризма и действа като атрактант за консумиране от хищник.

Действието на ваксината се основава на факта, че при сдъвкване животното сдъвква и блистера. Той има остри ръбове и наранява небцето, венеца и тонзилите. Тези ранички се превръщат във входна врата за вакснината.

При работа с ваксината е нужно да се ползват ръкавици, за да не се остави човешка миризма, която лесно се усеща от животните.

Цели и изпълнение на програмата[редактиране | редактиране на кода]

Съгласно нея е заложено двукратно през годината (пролет и есен) залагане на ваксинални примамки на площ 55 037 km2 в Северна и области от Западна България. Примамките се разпръскват със самолет, като на 1 km2 се залагат 20 бр. Ваксината не трябва да бъде разпръсквана над водоеми и населени места. Необходимо е всяка година да се издава нова програма като след анализ на изпълнението на предходната ваксинацията може да продължи върху същата територия, да обхване по-голяма или съответно територията да бъде намалена. За тази цел е предвидено извършването на контрол на приемане на ваксината и контрол на имунитета, който са изградили лисиците. Програмата трябва да продължи да действа най-малко две години след последния доказан случай на бяс при диво животно. След ликвидиране на беса сред популацията от хищници ваксинацията ще продължи да се прилага в радиус 30 km от границите ни със страни, от които могат да проникнат болни диви животни.

Контрол на ваксинацията[редактиране | редактиране на кода]

Контролът на ваксинацията се извършва в две насоки:

  • приемането на ваксиналните примамки от лисиците посредством установяване на остатъчни количества тетрациклин в костния мозък;
  • наличието на антитела срещу вируса на беса в кръвни проби от лисици.

За изпълнението на предвидения контрол е необходимо от територията на залагане на ваксинални примамки да бъдат взети кръвна проба и глава от лисица и изпратени за изследване. Пробите трябва да бъдат минимум 8 бр. на 100 km2.

Пробите се изследват, чрез следните методи:

  • RFFIT – тест за установяване на антитела срещу вируса на беса.
  • IFT-тест – за установяване вируса на беса.
  • ELISA – тест за доказване на антитела след ваксинация.
  • Тест за установяване на маркера тетрациклин.
  • IMAGE ANALYSIS – тест за типизиране на вирусите.

Източници[редактиране | редактиране на кода]