Одрински мирен договор (1568)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Одрински мирен договор.

Одрински мирен договор (1568)
Информация
Подписване17 февруари 1568 г.
МястоОдрин, Османска империя
ПодписалиОсманска империя
Хабсбургска монархия
Статуквото в унгарските земи през 1572 г. след мирния договор от Одрин.

Одринският мирен договор от 1568 г. слага край на австро-турската война (1566-1568).

Сключен е между император Максимилиан II и османския султан Селим II на 17 февруари 1568 г.

Още през юни 1567 г. императорът на Свещената Римска империя изпраща трима посланици в Константинопол – хърватина Антон Вранчич, щиреца Кристоф Тейфенбах и холандеца Алберт де Вис. На 26 август 1567 г. те пристигат в османската столица за преговори с великия везир Мехмед паша Соколович. На 21 септември 1567 г. тримата преговарящи получават аудиенция при новия султан Селим II, след 14 кръга мирни преговори.

Мирният договор е сключен за 8 години и потвърждава османските завоевания, преповтаряйки в общи линии постановките на предходния Одрински мирен договор (1547) и Константинополски мирен договор (1559). Австрийските Хабсбурги се ангажират да зачитат и уважават правата на войводите на Трансилвания, Влашко и Молдова, като императорът се задължава да плаща на султана и символичен годишен наем в размер на 30 000 флорина на преотстъпеното му право да владее част от Унгария.

Мирният договор утвърждава разделението на Средния Дунав и правото на всяка от страните да събира данъци от подвластните ѝ области от двете страни на границата. [1][2] По силата на клаузи от договора се създава и комисия по определянето/демаркацията на границата. И двете страни имат право да изграждат крепости в пограничните райони. Австрийците се възползват от това, за да създадат известната военна граница. Споразумението определя разделението на Унгария на три части: Хабсбургска Унгария (30 комитата), Османска Унгария и васалното, но автономно Княжество Трансилвания с части от Унгария (като османски васал). Повечето от владенията на Хабсбургите се състоят от Словакия, т.е. Горна Унгария (20 комитата).)[3]

Договорът е още два пъти удължаван за по 8 години – през 1576 г. и 1583 г., т.е. до началото на 1591 г., когато избухва Дългата война.

Основните положения от договора, с малки промени, издържат общо век и половина – до края на XVII век с края на Голямата турска война и новия баланс на силите в Централна Европа, установен по силата на Карловецкия мирен договор от 1699 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Hammer-Purgstall, p. 157—158
  2. История Венгрии. Т. I. — М.: Наука, 1971,стр.133
  3. Габсбурги, Венгрия, Трансильванское княжество и Османская империя в XVI в. // Османская империя и страны Центральной, Восточной и Юго-Восточной Европы в XV—XVI вв. — М.: Наука, 1984