Направо към съдържанието

Огнехвъргачка

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Огнехвъргачката е оръжие за поразяване на жива сила с огнена струя, подпалване на бойна техника и предизвикване на пожари.

Състои се от резервоар за горивната смес, маркуч и запалка. Ефективният обхват достига до 80 м. Бива преносима, окопна, танкова, фугасна и реактивна.

За първи път се използва от войски на Германия през 1915 г.