Направо към съдържанието

Нимко Али

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Нимко Али
Nimko Ali
Нимко Али, 2019 г.
Нимко Али, 2019 г.
Родена1983 г. (41 г.)
Професияобщественик, писател
Националност Сомалиленд
 Великобритания
Активен период2019 -
Жанрпублицистика, документалистика
Известни творби„Нещата, за които не трябва да говорим”
НаградиОфицер на Ордена на Британската империя (2019)
Нимко Али в Общомедия

Нимко Али (на английски: Nimko Ali) е сомалийско-британска социална активистка и писателка. Тя е съоснователка и главен изпълнителен директор на фондация „Петте“ за глобално партньорство за прекратяване на гениталното осакатяване на жени.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Нимко Али е родена през декември 1982 г. в Харгейса, Сомалиленд. Има по-малки четирима братя и сестра. Когато е четиригодишна семейството ѝ се мести в Манчестър, Англия, по-късно се премести в Кардиф, Уелс. На седемгодишна възраст претърпява женско генитално осакатяване в Джибути, докато е там със семейството си по време на гражданската война.[1] По-късно като 11-годишна получава здравословни усложнения и се налага да направи реконструктивна операция. Опитът ѝ и срещата с други жени, които са били обрязани, по-късно я вдъхновяват да помага на рискови момичета и да призовава за изкореняване на практиката. Следва право в Бристълския университет. След дипломирането си работи като държавен служител, като активист за правата на жените и независим консултант за обучение в продължение на няколко години. Публикува и статии за правата на жените.[2]

През 2010 г., заедно с психотерапевтката Лейла Хюсеин, сформира организацията „Дъщерите на Ева“, в помощ на млади жени и момичета, за образование и кампания срещу гениталното осакатяване на жени. През 2017 г. участва в общите избори като представител на Партията за равенство на жените. През 2019 г. подкрепя Борис Джонсън (тя е кръстница на сина му) и Консервативната партия и води кампания за кандидати от консерваторите. През 2019 г. е съосновател с Брендън Уин на фондация „Петте“ за повдигне на въпроса за гениталното осакатяване в международен план и за финансиране на организации и кампании в тази насока. Същата година, за заслуги в борбата срещу гениталното осакатяване на жени и неравенството между половете, е удостоена с отличието Офицер на Ордена на Британската империя.[2]

През 2019 г. е издадена книгата ѝ „Нещата, за които не трябва да говорим : историите на жени от цял свят“. Книгата съдържа 42 истории от 152 интервюта с жени, събрани от 14 държави, в които се разглеждат откровено темите за менструацията, удоволствието от секса, мастурбацията, бременността, за остарелите табута, и за трагични истории на момичета, подложени на генитална мутилация.[1][2]

През 2020 г. заедно с актрисата Мика Симънс основават Съвета за здравеопазване на жените „Гинсбург“, за да провеждат кампания за по-ефективна и справедлива здравна система за жените от Националната здравна служба. В периода 2020 – 2022 г. работи като независим правителствен съветник за справяне с насилието срещу жени и момичета.

Нимко Али живее и работи в Лондон.[2]

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • What We're Told Not Talk About (But We're Going to Anyway): Women's Voices from East London to Ethiopia (2019)[1]
    Нещата, за които не трябва да говорим : историите на жени от цял свят, изд.: „Сиела“, София (2019), прев. Надя Златкова

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Nimko Ali в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​