Направо към съдържанието

Никола Хърлев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Никола Хърлев
български революционер
Роден
1873 г.
Починал
21 март 1931 г. (58 г.)

Учил вСолунска българска мъжка гимназия

Никола Георгиев Хърлев е български общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Никола Хърлев е роден през 1873 година в сярското село Горно Броди, тогава в Османската империя. Негов брат е революционерът от ВМОРО Андрей Хърлев. Завършва в 1892 година със седмия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[1] През 1896 година е главен учител на третокласното училище в Кавадарци и същевременно е председател на Тиквешкия революционен комитет на ВМОРО, докато членове са Георги Попхристов, Иван Минчев, Янаки Илиев и Атанас Божков[2]. После се премества в Гевгели, където върши същата дейност. Като член на Гевгелийския революционен комитет представлява Гевгелийския революционен район на Солунски конгрес на ВМОРО от 1903 година, когато е взето решение за вдигане на Илинденско-Преображенското въстание. След това последователно е учител в Лерин, Драма, Кукуш и други[3]. През 1909 година е кукушки околийски училищен инспектор.

Умира на 21 март 1931 година в София.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]