Направо към съдържанието

Никола Танев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Никола Танев
български художник живописец
Роден
Починал
23 юли 1962 г. (71 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Националност България
Кариера в изкуството
Стилимпресионизъм
Жанрпортрет, пейзажна живопис
АкадемияПарижка академия за декоративни изкуства
Учителипроф. Пол Реноар и проф. Манжан
Направлениеживопис
ПовлиянКлод Моне
Семейство
БащаДимитър Танев
МайкаЕлисавета Танева
СъпругаДимитрия Георгиева (Миша)
Деца2
Подпис
Никола Танев в Общомедия

Никола Димитров Танев е български художник живописец, един от изтъкнатите български художници-пейзажисти с жизнерадостен колорит. Уредил е 55 самостоятелни изложби – 28 в България и 27 в чужбина. Неговото ателие и жилище в София са превърнати в музей.

Произход и образование[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 5 декември 1890 г. в Свищов в семейството на Димитър и Елисавета Таневи. Баща му произхожда от богат свищовски род, занимава се с търговия и притежава фабрика във Влашко. Той е един от хората, помогнали организирането и въоръжаването на Ботевата чета. След Руско-турската война семейството се завръща в Свищов, а по-късно се премества в Княжево край София, където бащата работи като контрольор в спиртната фабрика. Имат общо 6 деца – Стефан, Никола, Методи, Нела, Маруся и Софи[1]. Брат му Стефан става известен журналист, главен редактор на вестник Утро.

Още преди да завърши гимназия, през 1905 г.Никола предприема пътуване до Париж с баща си и брат си Методи[2] и прекарва няколко години в печатарското училище в Ноази льо Гран, Сен-е-Оаз[3]. В периода 1908 – 1912 г. учи в Парижката академия за декоративни изкуства при проф. Пол Реноар и проф. Манжан. През 1910 г. посещава Клод Моне и става негов ученик[4]. През през 1912 г. се завръща в София и прави първата си изложба в Тръпковата галерия в София, която има голям успех.

Пътешествия и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Танев пътува много и за около 40 години обикаля много страни в Европа: Париж, Стокхолм, Берлин, Рим, Мюнхен, Венеция, Милано, Виена, Варшава и много други.

След Първата световна война живее със съпругата си Миша за известно време в Германия. В края на 1921 г. пристига в Манхайм, където е поканен да направи изложба в престижното Манхаймско художествено дружество, което по това време се помещава в Художествената галерия Манхайм. [5].

В периода 1921 – 1923 г. живее и прави изложби в Австрия и Германия.

Танев пътува много и в България, посещава Подбалкана, Тракия, Родопите, Черноморието и Добруджа. През 1926 г. прави изложбата „Едно лято в България“. На следващата година посещава Карлово и се връща там многократно през следващите години. От 1927 г. започва карловският му цикъл с пейзажи, отразяващи пазарите, дворовете, къщите с бели стени и много саксии, кръчмички и воденици – всички озарени от слънцето. Тук се оформя характерният му ярък и цветист колорит. Същата година прави изложба в София, която се отличава коренно от всичко дотогава. В края на годината се отправят с Миша със самолет за изложба в Прага и те са първите български пътници на задгранично пътуване.[3]

След изложбата в Прага следват Бърно и Венеция и през пролетта на 1928 г. семейството е в Рим. Значителна част от картините на изложбите му са откупени и остават в обществени и частни колекции в Европа.

През 1931 г. семейството си закупува апартамент в София.

Къщата-музей на Никола Танев на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ 89А, София

Никола Танев е излагал свои творби на 28 самостоятелни изложби в България и 27 в Италия, Франция, Германия, Испания, Швеция, Румъния и др.

След 9 септември 1944[редактиране | редактиране на кода]

След Деветосептемврийския преврат Никола Танев е обявен за „буржоазен художник“ и е задържан, както и други художници, писатели, журналисти, музиканти, обявени за народни врагове – Константин Щъркелов, Александър Добринов, Александър Божинов.[2][6] Арестуван е на 26 септември 1944 година. Не са му повдигнати обвинения. В ареста е инквизиран, затворен е в Дома на слепите, където е убит Райко Алексиев. В края на годината го преместват в Централния затвор. Там в двора му среща арестувания си брат Стефан Танев, като и двамата са толкова променени от изтезанията, че едва се разпознават.[7] По-късно е затворен под стълбището („кучешкото помещение“) в дома на Александър Буров на ул. „Московска“ 41.[8][2] Пуснат е от затвора благодарение на ходатайства, сред които е това на Валентина Чимширова, племенница на генерал Владимир Заимов, с която има две деца.[8] След това Танев рисува предимно пернишките мини и булевардите на София. Включва се в бригадирското движение като бригадир на линията Перник – Волуяк и Ловеч – Троян.[4] Здравето му е сериозно увредено от мъченията и скоро получава инсулт и се парализира през 1949 г. През 1951 г. получава инфаркт на миокарда, страда и от тежка невроза, връхлитат го мисли за самоубийство. Самият той оставя записка: „Крум Кюлявков е мой физически убиец. Той ме задържа на 26 септември 1944 г. в Дирекцията на милицията. Без причина, а само за да ми вземе квартирата, която не му хареса“.[8]

През последните 14 години от живота си, когато е инвалид, е подвижна само лявата му ръка. Създава две картини с нея, които не се знае къде се намират.[4] През 1955 г. е обявен за заслужил художник и така със съпругата си могат поне да преживяват.[8]

Умира на 23 юли 1962 г. в София след втори инфаркт. Завещава цялото си движимо и недвижимо имущество на Института за изобразително изкуство към БАН, като къщата му днес е музей.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

На 23-годишна възраст Никола Танев се жени за Димитрия Георгиева (Миша), учителка[3]. През 1933 – 36 г. има връзка и с Валентина Чемширева, от която има две деца[2][3].

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Никола Танев. Спомени (том I и II). София: Български художник, 1971/1983.
  • Никола Танев. Манхаймски дневник. София, 2008, ISBN 978-954-92323-1-8
  • Атанас Божков. Никола Танев. Монография. София: Български художник, 1956.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Първанова, Мариана. Бащата на Никола Танев помагал на Ботевата чета // Монитор, 7 август 2010. Архивиран от оригинала на 17 декември 2014. Посетен на 22 януари 2021.
  2. а б в г Ценкова, Искра. Магьосникът на българските слънца // Тема (13 (284)). 2 април 2007. Архивиран от оригинала на 2013-04-03. Посетен на 22 януари 2021.
  3. а б в г Никола Танев, един европеец в българския пейзаж // Площад Славейков. 14 януари 2021. Посетен на 22 януари 2021.
  4. а б в Георги Генов. Никола Танев // artprice.bg. Посетен на 22 януари 2021.
  5. Един от двата скицника, които художникът изпълва с рисунки и бележки по време на престоя си в Манхайм, през 2009 г. е публикуван във факсимилна форма от Аукционна къща „Виктория“ (текст: Ружа Маринска)
  6. Аврамов, Димитър. Затворническата съдба на Никола Танев // kultura.bg. 14 февруари 2013. Посетен на 22 януари 2021.
  7. Николов, Тони. Бленувана София. София, РИВА, 2021. ISBN 978-954-320-759-6. с. , 97, 150 - 154.
  8. а б в г Николов, Тони. Бленувана София. София, РИВА, 2021. ISBN 978-954-320-759-6. с. 150 - 154.