Никола Досев
| Никола Досев | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1880 г.
|
|---|---|
| Починал | 17 ноември 1945 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Никола Досев в Общомедия | |
Никола Манолов Досев, известен като Коле Загоричански, е български революционер, битолски полски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Досев е роден в 1878[1] или 1880 година в костурското село Загоричани, тогава в Османската империя, днес Василиада, Гърция. Присъединява се към редовете на ВМОРО в 1902 година. Част е от канал за внос на оръжие от Гърция. В 1907 година става помощник на костурския войвода Пандо Сидов. От началото на 1908 година е войвода на Малко Мариово.[2][3]
| Чета на Никола Досев, 1907 година | ||||
|---|---|---|---|---|
| Номер | Име | Селище | Околия | Забележка |
| 1. | Никола Досев | Загоричани | Костурска | 27 години |
| 2. | Петър Костов | Баница | Велешка | 30 години |
| 3. | Стоичко Ангелов | Панагюрище | 19 години | |
| 4. | Тодор Геров | Тетово | Скопска | 20 години |
| 5. | Христо Стефанов | Севлиево | Търновско | 20 години[4] |
Участва като делегат от Пловдивското македонско братство в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[5]
През февруари 1932 година влиза в Управителното тяло на Македонското благотворително братство „Манол Розов“ в никополското село Брест като председател.[6]
Оставя писани спомени за революционната си дейност през 1943 година.[7] Умира в 1945 година и е погребан в Централните софийски гробища.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Парцел 9 // София помни. Посетен на 26 май 2020 г.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 51.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 148.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.57
- ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
- ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 483.
- ↑ ЦДА, ф.771к, оп.1.,а.е.30, л.1-2
