Никола Бобчев
| Никола Бобчев | |
| български филолог | |
| Роден |
10 декември 1863 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Научна дейност | |
| Област | Филология, етнография |
| Работил в | Българско книжовно дружество Свободен университет за политически и стопански науки |
| Повлиян | Вилхелм Вундт |
Никола Савов Бобчев е български славяновед, фолклорист, литературен критик и преводач от руски език.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 10/22 декември 1863 година в Елена. Брат е на Стефан Бобчев (1853-1940) и Илия Бобчев (1873-1936). От 1902 година е действителен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. Завършва Еленското класно училище, след това в 1883 година Николаевската реална гимназия в Русия и в 1887 година философия в Лайпцигския университет.[1] Бобчев е един от малкото български ученици на германския психолог Вилхелм Вундт.[2] Защитава докторат по философия.[1]
След завръщането си в България работи като учител. Преподава и е директор на мъжката гимназия в Русе (1887 - 1898). След това от 1900 до 1901 година преподава във Видин.[1] Бобчев е активист на Македоно-одринската организация. През лятото на 1900 година е делегат от Ловешкото македоно-одринско дружество на Седмия македоно-одрински конгрес.[3]
В 1898 година Бобчев е избран за дописен член на Българското книжовно дружество, а в 1902 година за сействителен член. От 1903 до 1908 година е началник на отделение и главен инспектор в Министерството на народното просвещение. След това от 1911 до 1913 година е директор на Народната библиотека.[1]
Преподава български език в Търговската гимназия на Софийската търговска камара. Преподава немски език във Висшето училище за държавни и стопански науки в София от 1921 до 1938 година. В 1929 година е избран за дописен член на Славянския университет в Прага.[1]
Бобчев е редактор на списание „Българска сбирка“. От 1907 година е редактор на органите на Славянското дружество в България „Славянски глас“, „Славянски календар“ и „Славянска библиотека“. Пише в „Мисъл“, „Българска сбирка“, „Марица“, „Труд“ по литературни, фолклористични, педагогически и културни въпроси.[1]
Умира на 23 март 1938 година в София.[1]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Спомени за Гоголя. 1909. (с Никола Атанасов)
- Към въпроса за Самостойна Украйна. 1926.[1]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж з и Никола Бобчев // Литературен свят. Посетен на 19 ноември 2020 г.
- ↑ Годишник на Свободния университет за политически и стопански науки. С.: 1922, стр. 4.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 169.
|
