Нешо Попбрайков
| Нешо Попбрайков | |
| български общественик | |
 Нешо Попбрайков | |
| Роден |
около 1840 г.
|
|---|---|
| Починал | около 1927 г.
|
Нешо Попбрайков (изписване до 1945 година: Нешо попъ Брайковъ) е просветен деец и революционер от времето на Българското възраждане. Син е на копривщенския свещеник поп Брайко. Завършил начално училище в родния си град, той продължава своето образование в ръководеното от Йоаким Груев Пловдивско класно училище. Като ученик в последното взима участие в българската църковно-народна борба: през 1859 г. за пръв път чете „Апостола“ на черковнославянски в пловдивската църква „Св. Богородица“.[1]
Попбрайков учителства в Станимака (Асеновград), Стрелча, Пирдоп (1861 – 1865), Копривщица (1865 – 1867, 1875 – 1876), Враца (1867 – 1872) (Възнесенското училище заедно с Андон Кесяков),[2] и Видин (1872 – 1873). На 13 януари 1876 г. става член на съставения от Панайот Волов копривщенски революционен комитет. При потушаването на Априлското въстание е заточен на остров Родос (1876 – 1878). След Освобождението е главен учител на копривщенското училище (1878 – 1879). Впоследствие се преселва в София, където работи като докладчик във Върховната сметна палата. Последният свързан с него документ датира от 1927 г.[3]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Груев, Й. Моите спомени. Пловдив, 1906, 17.
- ↑ Лятна детска колония „Христанчо Матов“ // daritelite.bg. Посетен на 3 март 2023.
- ↑ Списък на архивните фондове, съхранявани в Български исторически архив при Националната библиотека Архив на оригинала от 2014-05-29 в Wayback Machine..
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Видни личности Архив на оригинала от 2014-03-09 в Wayback Machine., сайт на Живия музей в град Копривщица, посетен на 19 април 2014
- Страница за историята на град Видин
