Национален фолклорен събор „Рожен“
| Национален фолклорен събор „Рожен“ | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Място |  Рожен, България |
| Основан | 27 юли 1898 г. |
| Активни години | От 1961 |
| Жанр | Българска народна музика |
| Национален фолклорен събор „Рожен“ в Общомедия | |
Националният фолклорен събор „Рожен“ е събор на народното творчество, провеждан на поляните на прохода Рожен в Родопите.[1]
Съборът представя „народната музика, обичаи, обредност, словесен фолклор, танци, облекла и носии – цялостната традиционна народна култура“, съчетано с „изложение на традиционния български поминък“[2].
История[редактиране | редактиране на кода]
Първите сведения за събори на Рожен датират още от 80-те години на XIX век.[3] Предшественик на съвременния фестивал е местен събор, проведен за пръв път на 27 юли 1898 година, деня на свети Панталеймон, по инициатива на отец Ангел Инджов-Комитата (български духовник и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация[4]) като събор на жители и изселници от село Соколовци, останало под османска власт след Освобождението.[3]
Въз основа на тази традиция през август 1961 г. се провежда родопски събор-надпяване в рамките на 3 дни, който е един от първите от създаваните по това време регионални събори на народното творчество. Негови организатори са Министерството на просветата и културата, Управлението за радиоинформация и телевизия и Смолянският окръжен народен съвет. В първия събор участват 500 изпълнители, той е посетен от 80 хиляди души и са направени звукозаписи на хиляда автентични народни песни от Средните Родопи. По време на събора за пръв път получават по-широка известност изпълнители като оркестъра „100 каба гайди“ на Апостол Кисьов, Георги Чилингиров, Валя Балканска, Бойка Присадова, Христина Лютова, Надежда Хвойнева.[3]
Съборът се превръща в редовно събитие, като през 1972 година участниците са 3500, а публиката достига 150 хиляди души. През 1993 година съборът става национален, като започват да участват и изпълнители от други региони на страната. Най-масов е съборът през 2000 година, когато по инициатива на президента Петър Стоянов той е превърнат в „общобългарска среща“ посветена на българските емигранти. В него участват над 4 хиляди изпълнители, включително професионални певци и чуждестранни групи за българска народна музика.[3]
След деветгодишно прекъсване традицията на събора се възобновява през 2015 г.[5]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Радостина Чернокова. Каба гайдите ще огласят Роженските поляни след мълчание от 9 години // Българско национално радио, 13 януари 2015 г. Посетен на 18 юли 2015 г.
- ↑ Събор на народното творчество и животновъдство „Рожен“, архив на оригинала от 28 октомври 2017, https://web.archive.org/web/20171028064945/http://www.rozhen.bg/bg/%D1%81%D1%8A%D0%B1%D0%BE%D1%80-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%B8-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82-3/, посетен на 3 март 2021
- ↑ а б в г Пейчева, Лозанка. Между Селото и Вселената: старата фолклорна музика от България в новите времена. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2008. ISBN 978-954-322-257-5. с. 214 – 215.
- ↑ Роженският събор – над век история // btvnovinite.bg, 18 юли 2015 г. Посетен на 18 юли 2015 г.
- ↑ Деветгодишно прекъсване подхранва интереса към събора на Рожен // www.dnevnik.bg, 17 юли 2015 г. Посетен на 18 юли 2015 г.