Направо към съдържанието

Михаил Монев

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Михаил Монев
български революционер
Роден
Починал
13 април 1944 г. (62 г.)
Учил вЦариградска българска духовна семинария
НаградиВоенен орден „За храброст“
Народен представител в:
XXI ОНС   XXIII ОНС   
Михаил Монев в Общомедия

Михаил Монев Колев, наречен Мирчо,[1] е български просветен деец и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Вътрешната македонска революционна организация, един от най-близките сътрудници на Тодор Александров.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Михаил Монев е роден в 1881 година в Кратово, тогава в Османската империя. Учи в българското педагогическо училище в Скопие, а по-късно в българската семинария в Цариград. Женен е за София Монева, сестра на водача на ВМОРО и ВМРО Тодор Александров. Работи като учител в Скопие, Кратово, Кочани, Куманово и други селища. Още като ученик в Цариград създава революционни кръжоци. Член е на ВМОРО от 1897 година. В 1898 година след Винишката афера е задържан и подложен на изтезания. През 1906 година е делегат на Скопския конгрес на ВМОРО. След Младотурската революция в 1908 година Монев е член на Българския конституционен клуб в Цариград.[2] Монев заедно с бившия върховист Михаил Думбалаков участва в организирането на заповяданото от Тодор Лазаров и Тодор Александров убийство на Яне Сандански и на неуспешния атентат срещу него в Цариград.[3]

От ляво надясно: прави – Никола Коцев, Михаил Монев, Атанас Саев, Данчо Данов; седнали – Пантелей Костурлиев, Вангел Попангелов, Милан Конев, Спас Попфилимонов.

При избухването на Балканската война е в щаба на ІІІ българска армия. Носител е на орден „За храброст“.[4]

След Първата световна война Монев участва активно във възстановяването на революционната организация под ръководството на зет му Тодор Александров и има големи заслуги за организирането на Петричко. Заедно с Иван Караджов Монев изгражда и поддържа куриерски връзки, екипира и въоръжава чети за Вардарска Македония. На 3 февруари 1920 година участва на заседанието, на което Тодор Александров и Александър Протогеров излагат плана си за възстановяване на революционната организация.[5] Преследван и арестуван е от земеделското правителство, което прави опит да го убие заедно с Иван Караджов и Иван Попевтимов.[6]

Монев, като доверено лице на Тодор Александров, заедно с Димитър Влахов през август 1923 година е на разузнавателна мисия в Москва.[7][8] Делегацията се среща с Феликс Дзержински, Карл Радек, Георгий Чичерин и Михаил Трилисер. По същото време в Москва са и Филип Атанасов и Славе Иванов от МФО, които разговарят със същите хора.[9]

Монев участва активно в потушаването на Септемврийския бунт в Пиринско. През юли 1924 година участва в нови преговори с представители на Коминтерна.[10]

Монев е чиновник в Горна Джумая и е избран за депутат в XXI обикновено народно събрание от Демократическия сговор. След убийството на Тодор Александров участва в подготовката на Горноджумайските събития. Заедно с Петър Кушев е официален пълномощник на ВМРО пред министерствата.[11]

След убийството на Александър Протогеров Монев подкрепя крилото на Иван Михайлов. Михаил Монев е едно от основните лица, поддържащи връзката на революционната организация с българските правителства.[12] В 1932 година Монев е избран за запасен член на Централния комитет на ВМРО.[13] Кирил Пърличев пише за него:

„ вдъхновител на Михайлов за убийствата, явно проповядващ необходимостта от убийства, представител на Михайлов в София. Знае в подробности всички злодеяния и всички злодейци.[14] “

Председател е на Съюза на тютюневите кооперации в Горноджумайско.[15]

След Деветнадесетомайския преврат в 1934 година Монев е интерниран от звенарската власт в Лом.[16]

Умира на 13 април 1944 година в Горна Джумая.[17]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 66.
  2. ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 25.
  3. ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 33 - 45.
  4. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 110.
  5. ↑ Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934. I. Създаване и дейност на ВМРО в Пиринска Македония (1919-1924), 1. Възобновяване и преобразуване на ВМРО в спомагателна организация. Начални прояви, Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград, 2001.
  6. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 23, 211.
  7. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 312.
  8. ↑ Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934. I. Създаване и дейност на ВМРО в Пиринска Македония (1919-1924), 2. ВМРО и общобългарските политически борби, Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград, 2001.
  9. ↑ Добринов, Дечо. Последният цар на планините. Биографичен очерк за Тодор Александров 1881 – 1924. София, Македония, 1992. с. 101 - 102.
  10. ↑ Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК „Знание“, София, 1998, стр.128.
  11. ↑ Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934. 3. Кризата във ВМРО и наложеното стабилизиране на пиринската спомагателна база, Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград, 2001.
  12. ↑ Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934. III. Освободителното движение на македонските българи в Петрички окръг (1928-1934), 1. Македонската парламентарна група – легално проявление на ВМРО в Третото българско царство, Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград, 2001.
  13. ↑ Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934. III. Освободителното движение на македонските българи в Петрички окръг (1928-1934), 2. Боевият институт, или народната армия на ВМРО в България, Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград, 2001.
  14. ↑ Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 601.
  15. ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 327 – 328.
  16. ↑ Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934. III. Освободителното движение на македонските българи в Петрички окръг (1928-1934), 4. Великият македонски събор и краят на организационния режим, Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград, 2001.
  17. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 310.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Михаил_Монев&oldid=12182037“.