Михаил Ласкарис
| Михаил Ласкарис Μιχαήλ Τζαμάντουρος Λάσκαρις | |
| Семейство | |
|---|---|
| Братя/сестри | Теодор I Ласкарис |
Михаил Цамантур Ласкарис (на гръцки: Μιχαήλ Τζαμάντουρος Λάσκαρις) е византийски аристократ и военачалник от XIII век.
Живот[редактиране | редактиране на кода]
Михаил е по-малък брат на император Теодор I Ласкарис, основател на Никейската империя.[1] Михаил и брат му Мануил били наричани и с фамилното име Цамантур (Τζαμάντουρος)[1], което вероятно показвало, че за разлика от Теодор и другите му братя и сестри, двамата били родени от различна майка.[2]
Михаил не заемал никаква длъжност или придворна титла по време на управлението на Теодор I, а при наследника му Йоан III Дука Ватац той дори бил заточен заедно с брат си Мануел.[1] При възцаряването на Теодор II Ласкарис през 1254 г. двамата братя са повикани обратно в двора; докато Мануил става монах, Михаил получава титлата протосеваст и изпълнява военни длъжности. Той обаче не се отличавал с някакви забележителни способности, но пък за сметка на това си спечелил репутация на разумен съветник.[1]
След смъртта на Теодор II и убийството на Георги Музалон Михаил и Мануил се изявяват като възможни настойници на непълнолетния му син Йоан IV, но без успех, тъй като Михаил VIII Палеолог е определен за настойник малолетния император и скоро става негов съимператор. За кратко Михаил Ласкари е заточен в Пруса във Витиния, но скоро е отзован обратно от Палеолог, който го назначава за велик дука след превземането на Константинопол.[1] На този пост той държал командването на императорския флот, но вероятно поради напредналата си възраст Михаил никога не изпълнявал активно тези задължения, които вместо това преминали при протостратора Алексий Дука Филантропин.[1] Единствената известна активност на Михаил Ласкарис през това време е едно предвождано от него посолство до унгарския крал Ищван V през 1271 – 1272 г., което трябвало да подготви брака между престолонаследника и съимператор Андроник II Палеолог и Анна Унгарска.[3] Малко след това Михаил Ласкарис починал и бил наследен на поста си от Филантропин.[4]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е Guilland 1967, с. 548.
- ↑ Angelov 2019, с. 17.
- ↑ Guilland 1967, с. 548; Angelov 2019, с. 221 – 222.
- ↑ Guilland 1967, с. 549.
Цитирана литература[редактиране | редактиране на кода]
- ((en)) Angelov, Dimiter (2019). The Byzantine Hellene : the life of Emperor Theodore Laskaris and Byzantium in the thirteenth century. Cambridge: Cambridge University Press, doi:10.1017/9781108690874, online-ISBN 9781108690874, https://ia601205.us.archive.org/13/items/Book_2346/Dimiter%20Angelov%20-%20The%20Byzantine%20Hellene_%20The%20Life%20of%20Emperor%20Theodore%20Laskaris%20and%20Byzantium%20in%20the%20Thirteenth%20Century-Cambridge%20University%20Press%20%282019%29.pdf
- ((fr)) Guilland, Rodolphe (1967). Recherches sur les institutions byzantines, I. Berlin: Akademie-Verlag, архив на оригинала от 16 септември 2023, https://web.archive.org/web/20231009110115/https://ihtika.ru/book/download/guilland-r-recherches-sur-les-institutions-byzantines-i-3-1967-
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Michael Laskaris в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |