Миодраг Белодедич
.svg){kind=small} Миодраг Белодедич | |||||||||
 | |||||||||
| Лична информация | |||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Прякор | „Елена“ | ||||||||
| Роден | 20 май 1964 г. | ||||||||
| Ръст | 185 cm | ||||||||
| Пост | либеро, централен защитник | ||||||||
| Настоящ отбор | |||||||||
| Отбор | край на кариерата | ||||||||
| Юношески отбори | |||||||||
| |||||||||
| Професионални отбори¹ | |||||||||
| |||||||||
| Национален отбор² | |||||||||
| |||||||||
| 1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства и е актуална към 20 октомври 2019. 2. Информацията е актуална към 20 октомври 2019. | |||||||||
| Миодраг Белодедич в Общомедия | |||||||||
Миодраг Белодедич (на румънски: Miodrag Belodedici) е румънски футболист от сръбски произход. Той е единственият футболист, ставал европейски клубен шампион с два отбора от Източна Европа – със Стяуа през 1986 г. и с Цървена звезда през 1991 г.[1] Има 53 мача и 3 гола за румънския национален отбор.
Клубна кариера[редактиране | редактиране на кода]
Започва кариерата си в отбора на Минерул-Молдова. На 17-годишна възраст става част от Луцеафарул (Букурещ).[2] През 1982 г. става част от състава на Стяуа, който по това време не е ставал шампион на страната в продължение на няколко сезона. Първоначално Белодедич изпитва проблеми да се наложи заради неразбирателство с треньора Флориан Халагян, но след завръщането на Емерих Йеней на треньорския пост Стяуа печели титлата, а Белодедич става основен либеро. Стяуа се превръща в тотален хегемон на местната сцена с пет поредни титли на Румъния и 4 национални купи. През 1986 г. румънците стават първия отбор от социалистическия лагер, спечелил Купата на европейските шампиони, побеждавайки Барселона на финала след изпълнение на дузпи.
Въпреки успехите обаче Белодедич е противник на режима на Николае Чаушеску и мечтае да играе за любимия си отбор Цървена звезда. В края на 1988 г. избягва от Румъния под претекст, че придружава майка си да посети роднини в Югославия.[3] Тъй като има офицерски чин, е обявен за дезертьор и осъден на 10 години затвор. През декември 1988 г. убеждава тогавашния технически директор на „звездашите“ Драган Джаич да играе за отбора,[4] макар да получава едногодишна забрана от ФИФА да играе футбол, заради нарушаването на договора си със Стяуа. След като наказанието изтича, Белодедич заменя ветерана Бошко Гюровски в центъра на отбраната и печели титлата и купата на Югославия през сезон 1989/90. Хладнокръвната игра на бранителя е в основата на спечелването на Купата на европейските шампиони през следващия сезон.
След разпадането на Югославия преминава в испанския Валенсия, където играе с Любослав Пенев и Леонардо Араужо.[5] Играе два сезона в тима на „прилепите“, като записва 49 мача в Ла Лига. През лятото на 1994 г. получава оферти от Мексико, но решава да остане в Испания и преминава в Реал Валядолид. Там е твърд титуляр, но тимът заема предпоследното 19-о място и изпада. Следва един сезон във втородивизионния Виляреал, преди все пак да премине в мексиканския шампионат, в тима на Атланте.
През 1998 г. се завръща в Стяуа, като печели купата на Румъния през сезон 1998/99 и шампионската титла през 2000/01.
Национален отбор[редактиране | редактиране на кода]
Дебютира за националния отбор на 31 юли 1984 г. в мач с Китай. Първия си гол за Румъния вкарва на 4 март 1987 г. срещу тима на Турция. След като емигрира в Югославия не е викан в националния отбор до 1992 г. Участва на Мондиал 1994, като помага на Румъния да достигне 1/4-финалите. Част е и от състава на Евро 1996 и Евро 2000, където обаче румънците отпадат още в груповата фаза.
Успехи[редактиране | редактиране на кода]
- Шампион на Румъния (6): 1984/85, 1985/86, 1986/87, 1987/88, 1988/89, 2000/01
- Купа на Румъния (3): 1984/85, 1986/87, 1998/99
- Шампион на Югославия (3): 1989/90, 1990/91, 1991/92
- Купа на Югославия (1): 1989/90
КЕШ (2): 1986, 1991
Суперкупа на Европа (1): 1986
Международна купа на шампионите (1): 1991
