Направо към съдържанието

Милчо Лалков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Милчо Лалков
български историк
Роден
Починал
11 юни 2000 г. (55 г.)

Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластИстория
Работил вСофийски университет

Милчо Димитров Лалков е български историк.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 5 септември 1944 г. в Бяла. През 1969 г. завършва история в Софийския държавен университет с профил „История на Византия и балканските народи“. Следва специализация във Виена (1973).

През 1976 г. става докторант, а на следващата година защитава дисертация на тема „Българо-югославските политически отношения и връзки“.

В периода 1977 г. – 1978 г. е заместник-директор на Българския изследователски институт във Виена.

През 1981 г. Лалков става доцент, а от 1982 г. е ръководител на Катедрата „История на Византия и балканските народи“ в Историческия факултет на Софийския университет.

През 1992 г. получава научната степен доктор с доктората си на тема „България в балканската политика на Австро-Унгария 1878-1903“, а през 1995 г. става професор. През същата 1995 година е награден и с Хердерова награда. Лалков чете лекции по история на балканските народи в различни университети в България, Австрия, Германия, Холандия, Швейцария, САЩ.

Умира преждевременно на 11 юни 2000 г. в Благоевград.[1]

Памет[редактиране | редактиране на кода]

На Милчо Лалков е наречена улица в квартал „Кръстова вада“ в София (Карта).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Милчо Лалков е съавтор в колективите на много учебници по история, и автор на следните книги:

  • 1981 – „Кратка история на България“
  • 1982 – „Балканската война 1912-1913 г.“
  • 1982 – „Балканското нациоиалноосвободително движение през XIX в.“
  • 1983 – „Балканската политика на Австро-Унгария 1914-1917 г.“
  • 1988 – „Орелът пада от мачтите“
  • 1993 – „България в балканската политика на Австро-Унгария 1878-1903 г.“
  • 1993 – „История на Третата българска държава 1878-1944 г.“
  • 1993 – „Между възторга и покрусата. България по време на войните 1912-1918 г.“,
  • 1994 – „От надеждата към разочарованието. Идеята за федерация в Европейския югоизток 1944-1948 г.“
  • 1995 – „Нови очерци по българка история 1918-1948 г.“ (в съавторство)
  • 1996 – „Владетели на България: Ханове, царе, държавници“
  • 1997 – „Българското минало 1878 – 1918: Познато и непознато“
  • 1999 – „Югославия 1918-1992 г. Драматичният път на една държавна идея“
  • 2000 – „История на България в живота и делата на владетели“
  • 2005 – „Драматичният път на една държавна идея“

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 455.