Мелитон Кантария
| Мелитон Кантария მელიტონ ქანთარია | |
| съветски военен | |
 | |
| Роден |
5 октомври 1920 г.
Джвари, Грузия |
|---|---|
| Починал | 27 декември 1993 г.
|
| Погребан | Грузия |
| Партия | КПСС |
| Награди | Червено знаме Орден „Ленин“ Герой на Съветския съюз |
| Мелитон Кантария в Общомедия | |
Мелитон Варламович Кантария (на грузински: მელიტონ ქანთარია, на руски: Мелитон Варламович Кантария) е етнически мегрел, известен червеноармеец (разузнавач, сержант), после абхазки и грузински политик.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в село (дн. град) Джвари в Грузия на 5 октомври 1920 г. Работи в местния колхоз до призоваването му в Червената армия през 1940 г.
Участва във Втората световна война от декември 1941 г. Разузнавач е в 756-и стрелкови полк от 150-а стрелкова дивизия от 3-та ударна армия от I беларуски фронт.
Знаме на победата[редактиране | редактиране на кода]
По заповед на лейтенант Алексей Берест сержант Михаил Егоров и младши сержант Кантария забиват Знамето на победата на покрива на Райхстага по време на битката за Берлин.
В сградата на Райсхтага са се укрепили германски войници, по-голяма част от които са елитни СС бойци, отбраняват се ожесточено. Когато до Райхстага остават 80 – 100 метра, сержант Егоров, младши сержант Кантария и лейтенант Алексей Берест пропълзяват в зданието и развяват Червеното знаме от етажите на сградата. Въодушевени от това, червеноармейците стремително атакуват противника и нахлуват в Райхстага. Сражават се за всеки етаж, всяка стая. Червеното знаме е поставено на купола на зданието на 1 май. То е обявено за официалното Знаме на победата.
След войната[редактиране | редактиране на кода]
След демобилизирането му (1946) се връща в родния си край, работи в колхоз.
Става директор на магазин в Сухуми, столицата на Абхазия. Избран е за депутат във Върховния съвет на Абхазката АССР.
После живее в гр. Очамчира. Става депутат във Върховния съвет на Грузинската ССР.
Принуден е да напусне родината си по време на абхазко-грузинския конфликт през септември 1993 г. Установява се в Москва, където скоро почива.
Награди[редактиране | редактиране на кода]
С указ на Президиума на Върховния съвет на СССР е награден със званието „Герой на Съветския съюз“ и орден „Ленин“ (1946).
Удостоен е със званието „Почетен гражданин на Берлин“ (1965), но му е отнето (1992) след присъединяването на ГДР към ФРГ.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Герои Советского Союза: Краткий биографический словарь. Т.1. М., Воениздат, 1987.
- Егоров и Кантария. А третий лишний?, сайт в. Российской газеты
|
