Любомир Русев

Любомир Русев
	Любомир Русев
български психолог
Роден	23 февруари 1902 г. Разград, Княжество България
Починал	31 май 1987 г. (85 г.) София, Народна република България
Националност	България
Учил в	Софийски университет
Научна дейност
Област	Психология

Любомир Русев Минчев е български психолог, един от разпространителите на фройдизма в България^[1].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Разград на 23 февруари 1902 година. Завършва гимназия в родния си град, а след това Софийския университет със специалност Философия и Педагогика. По време на Втората световна война на два пъти специализира в Берлин. В отделни периоди работи като учител, преподавател в учителски институт и като инспектор в училище. Има много публикации в списанията „Българско училище“, „Философски преглед“, „Училищен преглед“ и „Листопад“. Използва псевдонимите д-р Л. Юлиянов, д-р М. Ю.

През 40-те, 50-те и 60-те години на ХХ в. публикува в сп. „Балкански преглед“, в. „Народ“, сп. „Природа“ и сп. „Начално образование“.

Анкета за привичките на мислене, сп. Училищен преглед, кн. 3, 1928 – 1929
Онанистичната невроза, сп. Българско училище, кн. 2, 1929
Инстинкти и влечения, сп. Българско училище, кн. 7, 1930
Психология на детето чудак, сп. Българско училище, 1931, кн. 7 – 8
Психоанализ на Ботевото творчество, сп. Философски преглед, кн. 3, 1933, с. 223 – 239
Аутизъм в лириката на Яворова, сп. Философски преглед, кн. 5, 1934, с. 345 – 366.
Художествената литература и психоанализата, сп. Листопад, 1933, кн. 4-5

Мавродиев, Ст. (2021). Психоаналитичното творчество на Любомир Русев. Унив. изд. Неофит Рилски.

↑ Стою Стоев, Фройдизмът и преодоляването му в България, Издателство на БАН, София, 1969, стр 48