Направо към съдържанието

Любомир Георгиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Любомир Георгиев
български виолончелист
Роден
Починал
31 май 2005 г. (53 г.)

Учил вНационална музикална академия
Музикална кариера
Инструментивиолончело

Любомир Здравков Георгиев е български композитор, виолончелист и педагог.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 24 декември 1951 г. във Варна. На 6 години започва да свири на пиано, а на 8-годишна възраст – на виолончело (Любен Кирилов, Димитър Стамболов). През 1965 – 1968 г. е ученик в СМУ „Добри Христов“ – Варна (Панайот Мармаридов, Любка Ангелова). Продължава обучението си в СМУ – София (1968 – 1970) при Здравко Йорданов.

От 1972 г. следва в Българска държавна консерватория. Завършва със специалностите виолончело (1976, З. Йорданов) и композиция (1978, М. Големинов, А. Райчев). Специализира в майсторските класове по виолончело на Андре Навара (Сиена, 1981), Янош Щаркер (Варна, 1984 – 1986 и САЩ, 1987 – 1988) и по композиция при Карел Зеленка (Магдебург, 1983) и Тон де Льов (Холандия, 1983).

През 1978 – 1986 г. е концертмайстор на СДФ, а от началото на 1987 г. живее в САЩ. През 1988 г. получава диплом за артист в Училището по музика на Индианския университет, Блумингтън. Соло челист е на Richmond Symphony Orchestra (1987 – 1989), Sacramento Symphony Orchestra (1989 – 1993) и Tallahassee Symphony Orchestra (1993 – 1998). От 1993 г. е професор по виолончело и камерна музика във Факултета по музика на Florida State University – Tallahassee. От 1990 г. ръководи майсторски курсове по виолончело и камерна музика в различни университети в САЩ и във Варна (Лятна академия, 1995). От 1974 г. концертира като солист и камерен изпълнител с различни състави – квартет „София“ (1984 – 86), „New Piano Quartet“, „Trio con Brio“, „Dohnany Piano Trio“.

Умира на 31 май 2005 г. в Талахаси, столицата на щата Флорида.

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

Носител е на отличия от конкурси за виолончело – „Св. Обретенов“ (Провадия, 1974), VI Общобългарско състезание (София 1974), Маркнойкирхен (1975), „Й.С. Бах“ (Лайпциг, 1976), „Гаспар Касадо“ (Испания, 1977), „П.И. Чайковски“ (Москва, 1978), наградата на фондацията „Ева Янцер“ (САЩ, 1986) и за композиция – СБК (София, 1980), „К.М. фон Вебер“ (Дрезден, 1981) и Valentino Bucchi (Рим, 1986).

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Произведения за соло инструменти
  • Пет прелюдии за орган (1976)
  • Сонатина пиано (1977)
  • Соната виолончело (1978)
  • Класическа сюита виолончело (1980)
  • Три старофренски песни виолончело (1981)
  • Фантазия виолончело (1981)
  • Три миниатюри пиано (1981 – 82)
  • Багатела (фр. – дреболия) пиано (1982)
  • Partita piccola пиано (1983)
  • Вариации върху една приспивна песен пиано (1983)
  • Три миниатюри флейта (1985)
  • Farewell флейта (1985)
Произведения за инструментални ансамбли
Вокална музика
  • Цикъл песни по стихове на поети от Варна гл. и пиано (1976)
  • Две песни т. Пейо Яворов см.х. (1976)
  • Три песни т. Добри Жотев см.х. (1977)
  • Цветове на скалите т. Ш. Бодлер, П. Верлен, А. Рембо см.х. (1983)
  • Песенни миниатюри т. Рабиндранат Тагор гл. и виолончело (1984)
  • My Silence т. Парамханза Йогананда гл., виолончело, клавирен инструмент и клавесин (1992)
Оркестрова музика/ Соло инструмент с оркестър

Транскрипции и преработки за виолончело (соло) и ансамбли с виолончело на пиеси от Джезуалдо, Й.С. Бах, В.А. Моцарт, Н. Паганини, К. Дебюси, С. Прокофиев, О. Месиен, А. Райчев, А. Джинастера, П. Владигеров и др.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]