Направо към съдържанието

Лион Фойхтвангер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лион Фойхтвангер“
Lion Feuchtwanger
Роден7 юли 1884 г.
Починал21 декември 1958 г. (74 г.)
Професияписател, драматург
Националност Германия
Подпис
Уебсайт
Лион Фойхтвангер“ в Общомедия

Лион Фойхтвангер (на немски: Lion Feuchtwanger) е немски белетрист и драматург.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Лион Фойхтвангер е роден в Мюнхен в еврейско семейство на фабрикант.

Фойхтвангер следва история, философия, германистика и антропология в Мюнхен и Берлин, пътува много из Италия и Франция. Когато избухва Първата световна война, Фойхтвангер е интерниран в Тунис. Бягството от лагера му дава възможност да се завърне в Германия, където започва да пише драми и театрална критика; тогава го свързва творческа дружба с Бертолт Брехт.

Големият литературен успех на Лион Фойхтвангер идва с романа „Грозната херцогиня Маргарете Маулташ“ (1923), а после и с „Евреинът Зюс“ (1925). В трилогията си „Чакалнята“, включваща романите „Успех“ (1930), „Семейство Оперман“ (1933) и „Изгнание“ (1940), Фойхтвангер анализира причините за настъпващия в Германия националсоциализъм.

Паметна плоча за Лион Фойхтвангер в Груневалд, Берлин

След като в 1933 г. на власт в страната идва Хитлер, писателят сам поема пътя на изгнанието. Книгите му са забранени и биват публично изгаряни на клада. Тогава Фойхтвангер създава романа „Лъженерон“ (1936). През 1941 г. писателят емигрира в САЩ, установява се в Калифорния и живее там до смъртта си. В емиграция публикува романите „Братя Лаутензак“ (1944) и „Симон“ (1944), завършва и монументалната биографична трилогия за еврейския историк Йосиф Флавий, съставена от романите „Юдейската война“ (1932), „Синовете“ (1935) и „Ще дойде денят“ (1942). Голяма популярност му създават романите „Лисици в лозето“ (1947-1948), Гоя (1951), „Мъдростта на чудака“ (1952) и „Испанска балада“ (в оригинал „Еврейката от Толедо“ - 1955).

Лион Фойхтвангер е известен преди всичко като романист, но той е също майстор на новелата и краткия разказ. С класическа яснота, почти без помощта на диалога и описанията на душевни състояния, той разкрива тайните механизми, които движат обществените и политическите отношения, убеден, че последната дума в хода на човешката история има разумът.

След смъртта му през 1958 г. вдовицата на писателя учредява в негова чест литературната награда за историческа проза Лион Фойхтвангер.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Der tönerne Gott, 1910
  • Die häßliche Herzogin Margarethe Maultasch, 1922-23
  • Jud Süß, 1925
„Евреинът Зюс“ (1925)
  • Wartesaal-Trilogie:
    • Erfolg. Drei Jahre Geschichte einer Provinz, 1927-30
    • Die Geschwister Oppermann, 1933
    • Exil, 1937-39
  • Josephus-Trilogie:
    • Der jüdische Krieg, 1931-32
    • Die Söhne, 1934-35
    • Der Tag wird kommen, 1939-42
  • Der falsche Nero, 1936
  • Die Brüder Lautensack, 1941-43
  • Simone, 1943
  • Die Füchse im Weinberg, 1944-46
  • Venedig (Texas), 1946
  • Goya oder der arge Weg der Erkenntnis, 1951 (Гоя или Трудният път към прозрението)
  • Narrenweisheit oder Tod und Verklärung des Jean-Jacques Rousseau, 1950-52
  • Испанска балада (в оригинал „Еврейката от Толедо“ - "Die Jüdin von Toledo"), 1952-55
  • Jefta und seine Tochter, 1955-57

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Тази статия се основава на материал Архив на оригинала от 2012-03-06 в Wayback Machine., използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]