Направо към съдържанието

Ленка Прохазкова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ленка Прохазкова
Lenka Procházková
Ленка Прохазкова, 2020 г.
Ленка Прохазкова, 2020 г.
ПсевдонимЛенка Бурянова
Роден
Професияписател, сценарист, журналист
Националност Чехословакия,
 Чехия
Активен период1987 –
Жанрдрама, исторически роман, биография, детска литература, публицистика, документалистика
Известни творби„Слънце в зенита. Роман за Ян Палах“[1]
НаградиМедал „За заслуги“, І степен, Чехия
Деца3
Уебсайтlenka-prochazkova.eu

Ленка Прохазкова (на чешки: Lenka Procházková) е чешка журналистка публицистка, сценаристка, преводачка и писателка, една от подписалите „Харта 77“.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Ленка Прохазкова е родена на 24 март 1951 г. в Оломоуц, Чехословакия. Дъщеря е на писателя Ян Прохазка. Има две по-малки сестри, като едната, Ива Прохазкова, също е писателка. Баща ѝ умира преждевременно през 1971 г. и от него наследява пишещата му машина.[2][3][4][5][6]

Първоначално следва журналистика, но е изключена, след което следва теория на културата в Карловия университет в Прага. Едновременно със следването си отглежда като самотна майка дъщеря си Мария и публикува първите си фейлетони във вестника под псевдонима Ленка Бурянова.[2][3][4][5]

Подписва „Харта 77“, с което си навлича репресии от страна на комунистическата власт и за подривна дейност получава забрана за работа в областта на културата. Работи като чистачка в театъра. Първият ѝ роман „Розовата дама“ (Růžová dáma) също е отказан за публикуване и излиза за първи път в самиздатското издание „Петлице“ (1972 – 1990) на писателя Лудвиг Вацулик. След това през 1982 г. романът е издаден от издателството в изгнание „Индекс“ в Кьолн. За него получава чешката дисидентска награда „Егон Хостовски“.[2][3][4][5]

Лудвиг Вацулик става неин партньор в живота и баща на по-малката ѝ дъщеря Сесилия и на сина ѝ Йозеф. С негово съдействие в чужбина са издадени и книгите ѝ „Наблюдател на гълъби“ (Hlídač holubů), „Капки за очи“ (Oční kapky), „Елате да опитате“ (Přijeď ochutnat) и „Нещастна книга“ (Smolná kniha), любовна драма, която се развива в дисидентство.[2][3][4][5]

След 1989 г. и кадифената революция преиздава книгите си и новелата за Ян Масарик „Господин министър“ (Pan ministr). После са издадени романът ѝ „Щастливата смърт на Петр Зак“ (Šťastné úmrtí Petra Zacha), сборникът с разкази „Zvrhlé dny“ (Извратени дни), сборниците с фейлетони „Писма от Бамберг“ (Dopisy z Bamberka) и „Как да устоим на мъртвите“ (Jak si stojej nebožtíci). Авторка е на радиопиесите „Четирите съпруги на Александър Велики“ (Čtyři ženy Alexandra Makedonského) и „Екзитус и Милосърдния“ (Exitus a Milostiplná) и на сценарии за телевизията.[2][3][4][5]

С адвокат Алеш Пейчал води известно време програма на Радио Свободна Европа. Като общественик се застъпва против реституцията на обекти на Католическата църква, като най-спорната е за катедралата „Свети Вит“, която тя иска да остане собственост на чешката държава. Тя е част от инициативата „Стоп църковната реституция“, която се бори срещу приемането на закон за така наречените църковни реституции.[2][3][4][5]

От пролетта на 1999 г. в продължение на една година получава творческа стипендия в Международния дом на художниците в Бамберг, където пише историческия си роман „Агнеца“ (Beránek) издаден през 2000 г. и изобразяващ живота на Исус по нетрадиционен начин.[2][3][4][5]

През 2008 г. е издаден романът ѝ „Слънце в зенита. Роман за Ян Палах“[1]. Той описва нахлуването в Чехословакия през 1968 г., така както го вижда главният герой Ян Палах.[2][3][4][5]

Тя е член на Чешкия ПЕН клуб, на Асоциацията на писателите, на Синдиката на журналистите, член-основател е на Асоциация „Соломон“ (в периода 1994 – 1999 г.) за подпомагане на граждани в наказателното производство и до 2004 г. е член на Съвета на чешкото радио и председател на Националната библиотека на Чехия. В периода 2002 – 2007 г. работи в дипломатическата служба като културен секретар в посолството на Чешката република в Братислава. От октомври 2008 г. преподава творческо писане в частната Литературна академия „Йозеф Шкворецки“ (сега Международен Арт кампус Прага).[2][3][4][5]

През 2012 г. е удостоена с награда от Асоциацията на писателите за своята гражданска ангажираност, а през 2018 г. е удостоена с Медал за заслуги към Чешката република, І степен.[2][3][4][5]

Ленка Прохазкова живее в Прага.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

Сборници[редактиране | редактиране на кода]

  • Hlídač holubů (1987)[7][8]
  • Zvrhlé dny (1995)
  • Slepice v klubu (2007)

Детска литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Barvy (?)[7][8][2][3][4][5]
  • Bílý klaun (2014)
  • Pražský hrad – Výlet strojem času do minulosti (2018)

Документалистика[редактиране | редактиране на кода]

  • Pan ministr (1996)[7][8]
  • Jak si stojej nebožtíci (1999)
  • Dopisy z Bamberka (2000)
  • Za Fidelem na Kubu (2011)
  • Nejsou to bohové!: Politické úvahy, projevy a rozhovory od května 2014 do listopadu 2015 (2016) – политически размисли, речи и интервюта
  • My kacíři (2020) – сборник с политическите ѝ публикации в независими сайтове

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

  • 1990 O babe hladové – тв филм, сценарий
  • 1993 Milá slecno – тв филм
  • 1994 Navstívení – тв филм, по разказите O velikém básníkovi и Utesitelka

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Lenka Procházková в Уикипедия на чешки. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​